Определение № 12580 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2667/30 септември 2024 г., депозирана от М. Г. Р. в лично качество и в качеството му на управител и представляващ „А ПРИОРИ СТУДИО“ ЕООД, чрез процесуален представител Адв. П. Милушев и е против протоколно определение от 25 септември 2024 г., постановено по адм.д. № 378/2024 г. по описа на Административен съд Перник. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, не е даден ход на делото и е оставена без разглеждане жалбата на „А ПРИОРИ СТУДИО“ ЕООД, за осъждането на Община Перник да извърши фактически/правни действия, произтичащи и налагащи се от депозираното от дружеството заявление за изменение на ПУП – ПР и ПЗ с вх. № 24/СЛУ-76/04 януари 2024 г., поради недопустимост. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че в случая е налице отпаднал правен интерес от страна на дружеството – жалбоподател, тъй като е налице приключила процедура по заявление с вх. № 24/СЛУ-76/04 януари 2024 г. и издаден краен административен акт, а именно заповед № 1635 от 08 август 2024 г. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми като е изложил верни съображения. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган е уредена в разпоредбата на чл. 256 АПК. Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК е исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника административен орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства, но не и след като бездействието е прекратено. Липсата на твърдяното бездействие от страна на органа лишава съдебното производство от предмет, защото защитата, която съдът може да даде чрез осъдителното си решение е да осъди органа да извърши претендираното действие – аргумент от чл. 256, ал. 3 АПК. Правният интерес от търсената защита чрез предявяването на иск с правно основание чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК се счита отпаднал, когато са представени доказателства за извършване на предписаното действие. В случая, видно от представените по делото доказателства, фактическите действия, предмет на искането до съда, са извършени от административния орган на 08 август 2024 г. (заповед № 1635/08 август 2024 г.), както правилно е приел решаващият съд. С извършването на тези действия за ищеца в производството по чл. 256, ал. 2 АПК е отпаднал правният интерес от търсената съдебна защита. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по искането, за която съдът следи служебно. Той следва да е налице във всеки един момент на съдебното производство. След като фактическите действия, които се е искало да бъдат извършени са вече извършени, то за оспорващия е отпаднал правният интерес от защита в образуваното производство, поради което правилно решаващият съд е оставил искането без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК и е прекратил производството по делото. Заповед № 1635/08 август 2024 г. е връчена на жалбоподателя, като същият в законоустановения срок е депозирал жалба до Административен съд Перник, чрез кмета на Община Перник и е образувано адм. д. № 563/2024 г. по описа на Административен съд Перник. Неотносими към това производство са изложените в частната жалба твърдения за незаконосъобразност на издадената заповед и че е необходимо спиране на производството по адм.д. № 378/2024 г., тъй като същите касаят и подлежат на преценка в спора по същество. Предметът на настоящия спор са фактически/правни действия, произтичащи и налагащи се от депозиране на заявление с вх. № 24/СЛУ-76 от 04 януари 2024 г. за изменение на ПУП-ПР-ПЗ. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Перник е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78 ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав