Решение № 2932 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11121/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Агенция по вписванията /ИД на АВп/, чрез процесуален представител, срещу Решение №29266 от 06.09.2025г., постановено по адм. дело №7486/2025г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба на Г. Г. П. е отменена Заповед №РД-01-603/27.06.2025г. на изпълнителния директор на АВп, в частта, с която е одобрен Списък на лицата, недопуснати до включване в списъка на ликвидаторите към Агенция по вписванията, в частта му относно Г. Г. П., и преписката е върната на ИД на АВп за ново произнасяне по Заявление с вх.№66-00-1240/18.06.2025г. за включването на Г. Г. П. в Списъка на ликвидаторите към Агенцията по вписванията за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебния акт. Касаторът навежда доводи недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - Г. Г. П., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд София-град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че в случая безспорно е невъзможно установяването на юридически стаж като адвокат да се извърши с трудова книжка или за периода след 2015г. с осигурителна книжка. АССГ е приел, че ответникът по жалбата не е изложил конкретни мотиви защо не приема като доказателства за юридически стаж удостоверението от Регистър БУЛСТАТ и разпечатка от публичния Единен регистър на адвокатите към ВАдвС. Според съда дори да се приеме, че тези доказателства установяват само, че жалбоподателя е допуснат да упражнява адвокатска професия, но не и че той е сторил това реално, АО е следвало да укаже предварително в административното производство конкретните обстоятелства и документите, които ги удостоверяват, при което приема за доказан адвокатския стаж. Решението е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба не са изложени никакви съображения по оплакването за недопустимост на съдебното решение, а при извършената служебна проверка от настоящия състав основания в тази насока не се установяват. В конкретния казус се касае за частично оспорен акт по инициирано на 16.06.2025г. от П. регистърно производство по реда чл.133, ал.1 вр. чл.144, ал.2 от Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на ЮЛНЦ /Наредбата/, вр. чл.31 ЗТРРЮЛНЦ, за включване в списъка на ликвидаторите към АВп. Съгласно чл.144, ал.2 от Наредбата, редът и начинът за набиране на предложения за включване в списъка на ликвидаторите, както и за тяхното отписване се определят във вътрешни правила, утвърдени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, които се обявяват на интернет страницата на агенцията. Според утвърдените правила от АВп - чл.37 от Част четвърта, Раздел II от Правилата, за ликвидатор, назначаван служебно от длъжностно лице по регистрацията, може да бъде утвърдено дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания: т.4 най-малко три години стаж по специалността, а според чл.40 от Правилата ( в редакция към момента на подаване на заявлението), към заявлението за включване в списъка на ликвидаторите се прилагат следните документи в оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от лицето препис: т.2 документ, удостоверяващ 3 години професионален опит (трудова или осигурителна книжка). В случая не е спорно, че Г. П. е вписан като адвокат в Адвокатска колегия София с решение на АС №17 от 28.10.2008г. и същия към датата на подаване на заявлението пред АВп продължава да упражнява тази професия, както и че като приложение към заявлението до органа по чл.38 от Правилата, заявителя в изпълнение изискването на чл.133, ал.1, т.2 от Наредба №1 за удостоверяване най-малко три години стаж по специалността е представил удостоверение от регистър БУЛСТАТ от 16.06.2025г. за практикуване на адвокатска професия от 2008г. При тези данни законосъобразно е заключението на АССГ, че Заповед №РД-01-603/27.06.2025г. на изпълнителния директор на АВп, в оспорената част е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Колизия между чл.40, т.2 от Правилата, и разпоредбата на чл.133, ал.1, т.2 от Наредба №1 относно изискването на определен стаж по специалността е недопустимо да бъде разрешавана във вреда на страната в административното производство, без в хода на това производство АО да изпълни задълженията си по чл.30, ал.2 АПК вр. чл.36, ал.1, ал.2 и ал.3 АПК, и да изясни представените от страната документи съответни ли са на изискванията на специалния закон с оглед спецификата на упражняваната от страната в административното производство професия, предвид разпоредбите на Закона за адвокатурата, във вр. с начина и способите за установяване определен стаж по специалността в хипотеза на упражняване на адвокатска професия по см. на чл.2, ал.1 от ЗА., да укаже на страната да отстрани евентуалните недостатъци на заявлението, да събере необходимите да производството документи по способите, предвидени в АПК, и след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая и тяхната преценка, да се произнесе съответния акт. Оспореният акт в частта относно П. е постановен и в противоречие с материалния закон, защото в процесния случая заявителя е представил документи, от които установят изискуемият по чл.133, ал.1, т.2 от Наредба №1 три години стаж по специалността, предвид спецификата на упражняваната от нето адвокатска професия, както правилно е приел първостепенния съд. Противно на твърденията на касатора не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. Процесът е проведен при спазване правилата на исковото производство, и правилно разпределена доказателствена тежест в процеса. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважена претенцията на Г. Г. П. за разноски за касационната инстанция на осн. чл.143, ал.4 АПК в размер на 511.29 евро (1000 лева), представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 03.11.2025г. с адвокат Ц. Фердинандова. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение