Определение № 9587 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9559/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от кмета на Община Аксаково, чрез пълномощника гл.юрк. Юнакова, срещу Определение № 7100/26.06.2025г, постановено по адм. д. № 379/2025г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена молба за изменение на Определение № 5097 от 12.05.2025 г. относно присъдените съдебно-деловодни разноски. Изложени са доводи в частната жалба, че определението е неправилно, поради това, че е неверен решаващият извод на съда, че кметът на общината е станал причина за завеждане на делото, тъй като не е бездействал и се е произнесъл в законоустановения срок. Счита, че жалбата е била подадена преждевременно. Излага твърдения, че размера на адвокатското възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на реално извършената работа. Частната жалба е подадена в срок от надлежната страна по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е започнало по жалба от 12.02.2025г. от Г. Ж. К. от гр.Варна, чрез пълномощника му адв.Петров, против мълчаливия отказ на кмета на Община Аксаково по заявление peг. № ОС68-7/22.01.2025г за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 12406.501.125 по КККЛ на [населено място], община Аксаково. След като делото е образувано, на лицето е било издадено исканото удостоверение на 21.02.2025г. Съдът констатирал, че исканата услуга е извършена. С протоколно определение от 15.04.2025 г. решаващият състав на АС Варна оставил без уважение възражението на административния орган, че жалбата е преждевременно подадена и оставил без разглеждане жалбата на Г. К. поради липса на правен интерес от обжалване на мълчалив отказ за извършване на поисканата административна услуга и прекратил производството по делото. От страна на процесуалния представител на К. е направено искане за присъждане на разноски. С Определение № 5097 от 12.05.2025 г. съдът е осъдил Община Аксаково да заплати на Г. К. разноски в размер на 610 лева. От страна на общината е отправено искане за изменение на цитираното определение в частта за разноските. Решаващият състав на АС Варна е отхвърлил молбата, като е обосновал извод, че съдът вече се е произнесъл по наведените от общината основания, които са приети за неоснователни. Определението е правилно. Установено, че от страна на К. е подадено заявление от 22.01.2025 г. за извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 12406.501.125 по КККЛ на [населено място], община Аксаково. До 12.02.2025г. - датата на депозиране на жалбата пред съда, е бил формиран мълчалив отказ на кмета за извършване на заявената административна услуга по см.чл.58 ал.1 от АПК. Поисканата административна услуга е извършена чрез издаване на Удостоверението едва на 21.02.2025г, в който момент формираният мълчалив отказ фактически е бил оттеглен от издателя му - кмета на Община Аксаково. Заявлението до административния орган е за извършване на административна услуга за заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка. Следователно по това искане се дължи административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Извършването на тази услуга, съгласно чл. 21, ал. 3 АПК е индивидуален административен акт – волеизявление за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. На основание чл.57, ал.2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 (седем) дни от датата на започване на производството. С оглед на което е неправилно възражението на касатора, че срокът за произнасяне е едномесечен. По отношение на претендираните разноски съдът счита, че с поведението си, а именно извършването на административната услуга след депозиране на жалбата срещу мълчаливия отказ, Кметът на Община Аксаково е станал причина за възникването на настоящия съдебен спор, поради което следва да бъде осъден да заплати разноските, направени от жалбоподателя в настоящото производство. Неоснователно е възражението относно размера на адвокатското възнаграждение, тъй като същият е съобразен с действително направените разходи за защита от адвокат, както и с предвидения по чл. 8, ал. 3 от Наредба от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - минимум и кореспондира на всички обстоятелства, характеризиращи делото– поведението на администрацията, изхода на правния спор, неговия предмет, фактическата и правна сложност на делото, съществуващия нематериален интерес, видът и количеството на осъществената в полза на лицата правна помощ. По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение