Определение № 182 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Ц. Б. срещу определение № 262037 от 9.10.2020 г. по ч. гр. д. № 10017 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ТО-6-6 състав, с което е потвърдено определение № 145606 от 9.7.2020 г. по гр. д. № 67708 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 175 състав, в частта за прекратяване на делото по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от „МЗ Дент“ ООД срещу А. Ц. Б., поради оттегляне на този иск и е оставена без разглеждане частната жалба на А. Ц. Б. срещу същото определение на Софийския районен съд в частта, с която са отделени за разглеждане в самостоятелно производство предявените от А. Ц. Б. претенции за обезщетение за вреди от извършени от работници и служители на „МЗ Дент“ ООД противоправни действия на 14 и 15 август 2018 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. „МЗ Дент“ ООД застъпва становище, че частната жалба е недопустима, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на частната жалба приема следното: С определение № 262037 от 9.10.2020 г. по ч. гр. д. № 10017 по описа за 2020 г. Софийският градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по частната жалба на А. Ц. Б. срещу определение № 145606 от 9.7.2020 г. по гр. д. № 67708 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 175 състав. Този съд е потвърдил първоинстанционното определение в частта за прекратяване на делото по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от „МЗ Дент“ ООД срещу А. Ц. Б., поради оттегляне на този иск и е оставил без разглеждане частната жалба на А. Ц. Б. в частта, с която са отделени за разглеждане в самостоятелно производство предявените от А. Ц. Б. претенции за обезщетение за вреди от извършени от работници и служители на „МЗ Дент“ ООД противоправни действия на 14 и 15 август 2018 г. Срещу това определение А. Ц. Б. е подала на 26.10.2020 г. две частни жалби-с вх. № 278811 до Софийския апелативен съд и с вх. № 278808 до Върховния касационен съд. Софийският апелативен съд, ТО, 6 състав, с определение № 964 от 7.04.2021 г. по ч. гр. д. № 180 по описа за 2021 г. е оставил без уважение подадената до него от А. Ц. Б. частна жалба. Произнасянето на Софийския апелативен съд е в рамките на неговата компетентност съобразно разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение първо, предложение второ от ГПК, тъй като е било обжалвано определение на окръжен съд като въззивна инстанция. Посредством това определение спорът по частната жалба относно законосъобразността на определението на Софийския градски съд вече е разрешен и не може да бъде пререшаван съгласно чл.299, ал.1 от ГПК. Ето защо частната жалба до Върховния касационен съд трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение