Определение № 214 от 25.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1642/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от ищците Г. К. М. лично и като законен представител на Д. К., родена 2009г. и на И. К., роден 2011г. чрез адв. П.К. от САК срещу Определение № 10184 от 02.06.2021г. по в.гр.д.№ 807/2020г. на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените на основание чл.78,ал.3 ГПК разноски на ответната страна ЗД „БулИнс”АД. С частната жалба се оспорва правилността на извода, че на ответната страна се дължат разноски за въззивното производство на основание чл.78,ал.3 ГПК за адвокатско възнаграждение. Твърдението е, че от страна на пълномощника на застрахователното дружество няма осъществено процесуално представителство за защита срещу въззивната жалба на ищците в предвидения в ГПК обем. Жалбоподателите считат, че не се дължат разноски за процесуално представителство на страната, чийто пълномощник е избрал пасивно поведение и фактически не е осъществил представителство. Искането е за отмяна на атакуваното определение и изменение на въззивното решение в частта за разноските, дължими на основание чл.78,ал.3 ГПК и отхвърляне на искането за присъждането им, или намаляването им до размер на 60 лв. Писмен отговор на частната жалба не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С определение № 269 от 18.05.2022г. по т.д.№ 1643/2021г. на Първо търговско отделение на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 10179/24.02.2021г. по в.гр.д.№ 807/2020г. на Апелативен съд София, Гражданско отделение 10 състав в обжалваната от ищците част – потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени телесни увреждания от пътно произшествие, настъпило на 03.05.2016г., поради което са налице предпоставките за произнасяне по настоящата частна жалба. Въззивната инстанция е отказала да уважи молбата на ищците с правно основание чл.248 ГПК като измени въззивното решение, с което на въззиваемото дружество на основание чл.78,ал.3 ГПК са присъдени разноски съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, която не е уважила подадената от ищците въззивна жалба срещу размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Изложила е съображения, че отсъствието на процесуален представител на ответника в съдебното заседание пред въззивния съд не изключва приложението на разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК. Частната жалба е неоснователна. След като не е наведено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото - чл.78,ал.5 ГПК, обемът на извършените от процесуалния представител процесуални действия за защита на упълномощилата го страна е от значение единствено за вътрешните отношения между представляваната страна и нейния пълномощник. Дали в действителност е осъществено активно процесуално представителство е без значение за отговорността на насрещната страна за разноски съобразно изхода на спора. В настоящата хипотеза въззиваемата страна ЗД „БулИнс”АД в срок е поискала присъждане на разноски за процесуално представителство (с представен списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане), пълномощникът не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и не е участвал в съдебното заседание, а е депозирал писмена защита. Квалифицираното от настоящите жалбоподатели „пасивно поведение” на пълномощника не е основание да бъде отречено правото на упълномощилата го страна на разноски съобразно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК. Независимо от обема на осъществената защита, изходът на спора пред въззивната инстанция е благоприятен за ответната страна и на нея се дължат разноски. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.