Определение № 15 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 917/2012 г.

Производството е по чл.307 ГПК. П. М. Ц. от [населено място], [община] е подала молба за отмяна на решение,постановено по гр.д.№476/2011г. по описа на Районен съд-Монтана,с което е отхвърлен предявения от М. П. Ц. против Е. И. П.,Е. К. Д., Л. К. Д. и С. К. Д. иск за признаване за установено,че наследниците на Ц. М. К. са собственици на нива от 0.800 дка в м.”Г. р.” и нива от 1.2 дка в м.”Б. д.” в землището на същото село,потвърдено с решение по в.гр.д.№175/2012г. по описа на Окръжен съд-Монтана. Поддържа,че влязлото в сила решение засяга и нейни права и интереси,които не е могла да защити по причина,че не е била призовавана като страна по делото,въпреки че има качеството наследник на Ц. М. К.,което е видно от представеното по делото удостоверение за наследници. Участвувалите в производството по гр.д.№476/2011г. по описа на Районен съд-Монтана лица не изразяват становище по молбата. Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна,приема следното: Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК,които очертават и кръга от лица,имащи право да искат отмяна. За да се приеме,че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание и да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК,респ. от трето лице,имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.303,ал.1 ГПК молба за отмяна на посочените основания може да подава заинтересованата страна,т.е. участвувало в производството по делото лице. В случая молбата за отмяна е подадена от П. М. Ц.,която обаче не е участвувала като страна в производството по гр.д.№476/2011г. на Районен съд-Монтана, нито в производството по гр.д.№175/2012г. на Окръжен съд-Монтана. Съгласно разпоредбата на чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето,неучаствувало в производството по делото лице,спрямо което това решение има сила,независимо,че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216,ал.2 ГПК,т.е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче подобна хипотеза не е налице - между молителя П. М. Ц. и М. П. Ц. не е налице необходимо другарство по смисъла на чл.216,ал.2 ГПК.Съгласно разясненията,дадени в т.3 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС в производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,когато се касае до наследствена земя, не е задължително участието на всички наследници-исковата молба, подадена от един от тях,ползува и останалите за заявените с нея общи факти. Силата на пресъдено нещо обаче се формира само по отношение на участвалия в производството по делото наследник /доколкото другарството не е задължително/,поради което неучастието на един от сънаследниците на страната на ищеца не може в подобна хипотеза да обоснове наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.304 ГПК. Молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение