Определение № 8902 от 17.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6433/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, чрез процесуалния си представител, срещу определение № 1557 от 16.05.2024 г. по адм. дело № 646/2024 г. на Административен съд - Благоевград. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба - А. Б. И., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение АС - Благоевград е спрял предварителното изпълнение на заповед № 3282з-1907/30.04.2024 г., издадена от директора на ГД "Гранична полиция", с която на основание чл. 41, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и за подпомагане дейността по осъществяване на граничен контрол и за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, свързани с незаконна миграция и трафик на хора през държавната граница в ГПУ - Елхово при РДГП - Елхово е заповядано младши инспектор А. Б. И. - старши полицай на ГКПП - Кулата от ГПУ - Петрич да бъде командирован в ГПУ - Елхово при, за времето от 07.05.2024 г. до 05.06.2024 г., включително. Съдът е приел от фактическа и правна страна, че в оспорената заповед не се съдържа разпореждане на административния орган, с което на основание чл. 60, ал. 1 АПК се допуска предварително изпълнение на оспорената заповед. Въпреки отсъствието на разпореждане за предварително изпълнение на акта, съдът е намерил, че искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото предварително изпълнение е допустимо по съображения, че допуснатото предварително изпълнение е по силата на разпоредения в заповедта начален срок на командироването на служителя - 07.05.2024 година. По подробно изложени мотиви в съдебния акт съдът е намерил, че искането е основателно, т.к. в заповедта липсват съображения, сочещи наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение, не са налице и доказателства за съществуването на обстоятелства, които налагат предварително изпълнение, при което разпореждането е лишено от каквито и да са фактически или правни основания. Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат. Определението е недопустимо. С оспорената заповед е наредено командироване на служителя поради служебна необходимост временно да изпълнява задълженията си в друго населено място за срок от 07.05.2024 г. до 05.06.2024 година. Заповедта е издадена на 30.04.2024 г., като жалбоподателят се е запознал със същата на 03.05.2024 г., според отбелязването на нея. В заповедта не се съдържа разпореждане на административния орган по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение. Съдът, макар сам да е констатирал отсъствието на акт по чл. 60, ал. 1 АПК в оспорената заповед, се е занимал с неговата законосъобразност. Съображенията в тази връзка, че в акта за командироване имплицитно се съдържа разпореждане за предварително изпълнение предвид посочената начална дата за действието й, не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК изрично сочи, че в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, а ал. 2 изисква същото да бъде мотивирано. С оглед характера на акта в ал. 5 - 7 на чл. 60 АПК е предвиден тридневен срок за обжалване от съобщаването на акта и незабавно разглеждане на жалбата в закрито заседание. Прегледът на нормативната уредба сочи, че допускането на предварително изпълнение по реда и на основанията на чл. 60, ал. 1 и сл. АПК изисква изрично разпореждане на административния орган, което подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Без да има изрично разпореждане, с което се допуска предварително изпълнение на административния акт, съдът не може да проведе производство по чл. 60, ал. 5 и 6 АПК за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност. В случая жалбоподателят е поискал спиране на допуснато предварителното изпълнение при липса на такъв акт, както и извън срока по чл. 60, ал. 5 АПК, според данните по преписката. Всички тези обстоятелства са игнорирани от съда, който е разгледал по същество недопустимо искане, което е лишено от предмет и е направено извън законовия срок. Поради това обжалваното определение е недопустимо и следва да се обезсили, като се прекрати производството по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,