Решение № 12037 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12182/2016 г.

Решение № 12037 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12182/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. С. С. З., чрез адв. Н. Г. обжалва решение № 5745/29.08.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 8458/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 2151309679/20.02.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град С., потвърден с решение № 858/16.05.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. С. и е осъден за разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Конкретните доводи се отнасят до неправилна преценка за законосъобразност на облагането по особения ред на чл. 122 ДОПК. В тази връзка жалбоподателят твърди, че при наличие на отпуснати кредити, в тежест на органите по приходите е да установят положителния факт, че средствата са разходени. Твърди още, че по делото са представени доказателства за получено дарение в размер на 80 000 лева от бащата С. З. С. и по-конкретно доказателства за предаване на сумата. По отношение на паричния поток, счита, че съдът безусловно и без мотиви е кредитирал извършеното облагане. Счита, че физическото лице не е длъжно да води счетоводство, тъй като не е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч, поради което не следва да се формира паричен поток изобщо. Посочва, че се облага общият годишен доход. Оспорва изводите на съда относно обичайните разходи за издръжка и живот по данни от НСИ. Счита, че разходите за живот не са част от облагаемия доход, тъй като за лицата, упражняващи свободна професия са предвидени нормативно признати разходи. Оспорва се и присъденото за първата инстанция юрисконсултско възнаграждение, тъй като страната не е представила списък за разноските по чл. 80 ГПК. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град С., чрез процесуалния си представител юрк. Соколова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частнична основателност на жалбата. Счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен в частта на определената данъчна основа за 2009 (погрешно посочена като 2008 г.), тъй като е формирана за месец, а не годишно. Предлага в тази част решението и акта да бъдат отменени. В останалата част, в която са потвърдени задълженията за ревизираните периоди на 2010 и 2011 г., счита че решението е правилно постановено. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт, с който на С. С. З. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в общ размер на 2099.64 лева и съответните лихви за забава в общ размер от 584.88 лева за 2009, 2010 и 2011 г. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. За 2009 г. са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - данни за укрит приход от 3 500 лева, получен в брой чрез W. U. и несъответствие на получените доходи с имущественото състояние на ревизираното лице. За останалите ревизираните периоди на 2010 и 2011 г. е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Органите по приходите са извършили съпоставка на доходите на лицето и неговата съпруга с разходите им през съответния период. Изготвен е общ паричен поток на съпрузите и за всеки от ревизираните периоди е установено, че разходите на парични средства, превишават получените доходи. Полученият недостиг е определен като данъчна основа за доходите за 2010 г. и 2011 г. За 2009 г. данъчната основа е формирана като сбор от получения укрит доход от 3 500 лева и половината от установения паричен недостиг за периода 3 578.13 лева или общо 7078.13 лева, върху която е начислен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 707.81 лева и съответните лихви. За 2010 г. данъчната основа е половината от установения недостиг в размер на 4843.20 лева, върху която е начислен данък върху доходите на физическите лица в размер на 484.32 лева. За 2011 г. - данъчната основа е в размер на 9075.07 лева (половината от установения недостиг на парични средства), а определеният данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ - в размер на 907.50 лева. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. За доказано е приел превишението на разходите над декларираните доходи - основание за преминаване към облагане по особения ред. Според съда данъчната основа е определена в съответствие с чл. 122, ал. 2 ДОПК, като са взети предвид обстоятелствата по т. 1-т. 16 от същата разпоредба. Направен е извод за спазване на административната процедура по чл. 122 - 124 ДОПК. Възражението за разполагаемо начално салдо в по-голям размер от установеното в ревизионния доклад, съдът е отхвърлил като неоснователно. Доводите за налични парични средства, получени от ОББ АД по силата на договори за банкови кредити, съдът е приел за доказани. В тази връзка в мотивите са обсъдени представените договор за ипотечен кредит от 8.08.2008 г. в размер на 72 400 лева и договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 6.11.2006 г. в размер на 177 000 лева и е приел, че жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, не е установил, че е разполагал в наличност с тези средства към 01.01.2009 г. Възражението за получени дарения - в размер на 42 000 лева, наследство от З. С. С. - дядо и 80 000 лева от бащата С. З. С. също е отхвърлено като недоказано. Декларациите на бащата са преценени като писмени обяснения по чл. 57, ал. 4 ДОПК с оглед на останалите доказателства по делото. Според съда в случая не е установено, че твърдените суми действително са предадени на ревизираното лице, както и че дарителят е разполагал със средства в посочения размер. Относно разходите за живот по НСИ, съдът е изложил мотиви, че са взети предвид, доколкото ревизираният не е представил доказателства за конкретните си разходи, с изключение на разходи за телекомуникационни услуги, чийто размер е приспаднат от размера на разходите по НСИ. Нормативно предвидените разходи, според съда, са отнасят до доходите от конкретна дейност. В конкретния случай по делото не е установено, че ревизираното лице е получило доход от някаква конкретна дейност, за която законът предвижда приспадане на нормативно определени разходи. Съдът е обсъдил и възражението за приспадане ЗЗО вноски и го е отхвърлил като неоснователно, предвид липсата на доказателства за плащане на вноски за здравно осигуряване. В тази връзка в мотивите на решението е посочено, че нормата на чл. 124а ДОПК е в сила от 15.02.2011 г. и е неприложима за установяване на осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила. Освен това установеният облагаем доход по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК е с неустановен произход и не попада сред доходите, при облагането на които законът предвижда приспадане на вноските за здравно осигуряване ( арг. чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 30, т. 1 ЗДДФЛ). С тези мотиви съдът е формирал краен извод за законосъобразност на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и е отхвърлил жалбата против ревизионния акт. С оглед изхода на спора е присъдил и разноски на администрацията по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Решението е правилно постановено. Несъответствието с целта на закона е основание за законосъобразност на административните актове по чл. 146, т. 5 АПК, но не е касационно основание за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в касационното производство съгласно чл. 209 АПК. Изложените в касационната жалба доводи за нарушение на материалния закон обосновават касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Установените в решението факти се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението е спазен материалния закон. За провеждането на ревизия при особени случаи е необходимо установяване на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В случая за всеки от ревизираните периоди е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие между имущественото състояние на ревизираното лице и получените доходи. За 2009 г. е установена получена сума от 3 500 лева, за която С. З. не е дал обяснение за основанието, на което е придобита. Така получената сума съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е облагаем доход. Този доход не е деклариран с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, поради което за 2009 г. е установено и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрит доход. Основното възражение на С. З. за незаконосъобразност на определените задължения за данък върху доходите, което се поддържа и в касационното производство, е свързано с твърдението за разполагаеми парични средства към 1.01.2009 г., получени по два договора за банков кредит от ОББ АД съответно от 6.11.2006 г. и 8.08.2008 г. в общ размер на 249 400 лева. Правилно съдът е отхвърлил това твърдение като недоказано. Неоснователен е доводът за неправилно разпределена доказателствена тежест в процеса. Ревизираното лице - касатор в настоящото производство е твърдяло положителния факт, че сумите от двата кредита са налични към началото на ревизирания период и е следвало да докаже това си твърдение. По делото, въпреки дадената му възможност в първата инстанция, жалбоподателят не е представил доказателства, включително извлечения от банковата си сметка в ОББ АД за 2006 г. и 2008 г., от които да установи начина на усвояване на кредитите. От извлечението от банковата сметка в ОББ АД за 2009 г., по която съгласно договора за ипотечния кредит от 8.08.2008 г. е следвало да постъпи сумата от 72 400 лева, е видно, че към 1.01.2009 г. началното салдо е в размер на 129.61 лева. Правилно съдът е посочил, че сумите по двата кредита са с конкретно предназначение и липсват доказателства за разходването им по начин, различен от уговорения в съответния договор. Правилно е отхвърлено и възражението за получено дарение в размер на 80 000 лева. Представените декларации с нотариална заверка на подписа от С. З. С. - баща, правилно са преценени като писмени обяснения по чл. 57 ДОПК във връзка с останалите доказателства по делото. Твърдението в касационната жалба за сключен договор за дарение чрез предаване на сумата от 80 000 лева, не се подкрепя от доказателствата по делото. Преценката за законосъобразност на данъчната основа се подкрепя от фактите по делото. Неоснователно е възражението на прокурора от Върховна административна прокуратура, че паричният поток за 2009 г. е формиран в противоречие с чл. 17 ЗДДФЛ. Действително в мотивите на ревизионния доклад е посочено, че недостигът на парични средства, който е определен и като данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2009 г., е формиран от превишение на разходите над приходите за конкретни месеци. При съпоставка с годишния размер на приходите и разходите на семейството се установи, че сумата от 7 156.25 лева съответства на разликата между годишния размер на разходите и годишния размер на приходите за 2009 г. Следва да се има предвид, че годишният размер на разходите, равен на сбора от отделните разходите през 2009 г., установени при ревизията е 22 940.97 лева, а не 26 410.97 лева, както е отразено в ревизионния доклад. При признато начално салдо от 3 752 лева и приходи в годишен размер от 12 002.72 лева - разликата е 7 156.25 лева и съвпада с размера на определената данъчна основа. Включването на обичайните разходи за издръжка и живот в елементите, формиращи данъчната основа е допустимо съгласно чл. 122, ал. 2, т. 14 ДОПК. Възраженията, че паричен поток не следва да се изготвя изобщо в случаите когато задълженото лице е физическо лице, тъй като то не води счетоводство по ЗСч, не намират законова опора. В случая не се касае за водене на счетоводство, такова изискване за физическите лица, които не са предприятия по смисъла на ЗСЧ не е въведено. Касае се за преценка на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК чрез съпоставка на приходите и разходите на парични средства, като част от получените и/или декларираните доходи на ревизираното лице и имущественото му състояние. Като е достигал до същите правни изводи и е потвърдил ревизионния акт, административният съд е приложил правилно материалния закон, поради което решението, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна следва да се остави в сила. В касационната жалба искането е за отмяна на решението в обжалваната част. От обстоятелствената й част е видно, че жалбоподателят поддържа само част от възраженията си незаконосъобразност на ревизионния акт, които са обсъдени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Наред с това в жалбата изрично се сочи, че се обжалва решението, с което се потвърждават всички задължения, установени в ревизионния акт и предмет на съдебния спор. Поради това следва да се приеме, че касационното обжалване е по отношение на решението, с което отхвърлена жалбата изцяло, като частично е оспорването на изложените от съда мотиви. По разноските: Възражението, че не следва да се присъждат разноски, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК е неоснователно. Непредставянето на списък за разноските има за последица преклудиране на правото страната да иска изменение на решението в частта за разноските. При направено своевременно искане за присъждане на разноски, съдът е длъжен да се произнесе. Липсата на списък по чл. 80 ГПК е процесуална пречка да се иска изменение на присъдените с решението разноски. В този смисъл е и цитираното в касационната жалба тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 /т. 2, т. 8 и т. 9/. С оглед изхода на спора, за касационното производство разноски по чл. 161, ал. 1 ДОПК се дължат на ответника - в размер на 417 лева за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,