Решение № 4007 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7402/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Р. Н. Д., чрез адвокат Цанева и Национална агенция за приходите, чрез юрисконсулт Николова, срещу решение № 1200 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 768/2024 г. по описа на Административен съд - Русе. Р. Н. Д. обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК иска отмяната му в тази част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове изцяло, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Национална агенция за приходите обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По изложени в жалбата съображения се извежда неговата недопустимост, алтернативно неговата неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилването му като недопустимо или отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърлят изцяло предявените искове, както и да се присъдят разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд - Русе се е развило по предявените от Р. Н. Д. срещу Националната агенция за приходите обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменени като незаконосъобразни актове на изпълнителния директор на НАП. Неимуществените вреди се претендират на базата на негативни изживявания от факта на незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение и тенденциозното отношение на работодателя му към него. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, съдът е дал възможност да се ангажират доказателства, като в хода на съдебното производство са събрани относимите такива към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, анализирал е доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, обсъдил е доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявените искове. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от отменените като незаконосъобразни административни актове са произтекли неимуществени вреди, като тяхна пряка и непосредствена последица, но не в претендирания от ищеца размер. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател Национална агенция за приходите (НАП) за недопустимост на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по въведения от ищеца предмет на спора. Съгласно уточнението извършено с молба от 26.11.2024 г. предявените обективно съединени искове са: за обезщетение на претърпени неимуществени вреди със сума в размер на 5 000 лв. (в условията на предявен частичен иск за сумата от 10 000 лв.) за периода от 26.05.2021 г. до 07.06.2022 г. в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед № 318 от 26.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжност „инспектор по приходите“ в ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ – Варна, с ранг III-ти младши, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и Заповед № З-ЦУ-1945 от 26.05.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на изпълнителния директор на НАП, отменени с влязъл в сила на 31.03.2022 г. съдебен акт, ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; за обезщетение на претърпени неимуществени вреди със сума в размер на 5 000 лв. (частично от 10 000 лв.), резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед № 1430 от 08.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжност „инспектор по приходите“ в ГД „Фискален контрол“, дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“ – Варна, сектор ГКПП и мобилни групи, за периода от 08.06.2022 г. до настоящия момент (предявяване на иска), също отменена с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение съдът се произнесъл по предявените искове, при приета частична основателност, с оглед въздействието на незаконосъобразните актове в част от периодите посочени от ищеца. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страните в съдебното производство не е препятствано, решението е в изискуемото се от закона съдържание. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него и наличие на пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Според чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Правилно също е прието в обжалваното решение, че обезщетение се дължи само за вреди в пряка и непосредствена последица от отменените като незаконосъобразни административни актове, на чиято незаконосъобразност те се основават. В исковата молба са изведени факти и обстоятелства извън рамките на твърдяното негативно въздействие от тях, като настоящата инстанция намира за неоснователни доводите в касационната жалба на Д. за относимостта им, съответно за възприемането им при определяне размера на дължимото се обезщетение. Законът не установява критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. В случая с оглед естеството и характера на причинените на ищеца страдания, с оглед конкретните обстоятелства на които се основават, отменени като незаконосъобразни административни актове, настоящата инстанция счита, че с обжалваното решение съдът е определил обезщетението в завишен размер. Действието им е във времеви периоди от 10 месеца. При установеното от доказателствата по делото, свидетелските показания и заключението на съдебно психиатричната експертиза негативно въздействие върху ищеца, произтичащо от тях в тези периоди, при съобразяване твърдени за причинени на ищеца страдания от обстоятелства, различни от тези на които исковете се основават, настоящият състав на ВАС намира, че обезщетение със сума в размер от 2 000 лева за всеки един от исковете отговаря на изискванията на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер исковете са основателни и доказани. С оглед гореизложеното, решението в частта му, с която е осъдена НАП да заплати на Р. Н. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 2 000 лева до присъдения размер от 4 000 лева за всеки един от исковете, както и разноски по делото над 797,67 лева до присъдения размер от 1595,34 лева, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове в тази им част. В останалата обжалвана част, като правилно, решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател Д. за присъждане на разноски по настоящето дело е неоснователно. Неоснователно е и искането на НАП за присъждане на разноски по делото с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно при приложимата норма на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ за сума в размер на 67 евро при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение