Определение № 697 от 20.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 620/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. инвест-70 Е.-В. против определение № 574/10.06.2011 г. по в.ч.гр.д. № 209/2011 г. на Габровски ОС в частта, с която се оставя без разглеждане частната му жалба по чл.419 ГПК с вх. № 1657/5.05.2011 г. срещу разпореждане за незабавно изпълнение от 22.12.2010 г. по ч.гр.д. № 2042/2010 г. на Севлиевски РС. Ответникът по частната жалба е подал отговор, че същата е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че узнаването е настъпило преди връчване на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника и тогава той е упражнил правото си по чл.419 ГПК с подадената жалба на 30.03.2011 г. по която е образувано в.ч.гр.д. № 168/2011 г. на ГОС. Приложените към жалбата от 5.05.2011 г. писмени доказателства са могли да бъдат представени по в.ч.гр.д. № 168/2011 г. на Габровски ОС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Без да се оспорват фактическите констатации в мотивите на обжалваното определение, единственият довод на частният жалбоподател е, че двуседмичният срок за обжалване по чл.419,ал.1 ГПК започва от връчване на заповедта за изпълнение. Законодателят е фиксирал крайния срок за подаване на частна жалба, но не и задължителен начален такъв. Затова, както всички постановени съдебни актове, и това разпореждане може да се обжалва преди връчването му, но не след крайния срок определен в закона. В този смисъл виж определение № 173/7.02.2011 г. по ч.т.д. № 934/2010 г. на ВКС-ІІ т.о. В случая, частният жалбоподател не оспорва, че вече е реализирал правото си на обжалване. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.