Определение № 446 от 07.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4373/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. С решение № 3596/05.06.2018 г., Софийски градски съд по гр.д. № 13562/2016 г., като е потвърдил решение № 8298/09.06.2016 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 70930/2014 г., е изменил, на осн. чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК постановеният с решение № 2345/04.04.2012 г. на СРС по гр.д. № 7351/2011 г. режим на лични отношения между бащата Л. Д. Д. и детето В. Л. Д., както следва: бащата може да взима детето два пъти по 15 /петнадесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката, всяка четна години за Коледните и Великденските празници от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден на празника, всяка нечетна година за Новогодишните празници от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден на празниците, като го връща на майката след всеки осъществен контакт, по иска на Л. Д. против М. И. И.. Касационни жалби са подадени от двете насрещни страни. Ответникът М. И. обжалва въззивното решение изцяло. Ищецът Л. Д. Д., чрез адв. С. Д. М. – САК, обжалва решението „в частта, касаеща произнасянето по въззивната жалба на Л. Д., която е оставена без уважение“ и иска отмяна на същото, след което касационната инстанция да определи „подходящ режим на лични отношения между бащата и детето, с ясни параметри на място на провеждане на личните контакти и в случаите, когато това се осъществява в Германия да е за сметка на въззивничката – М. И., изцяло съобразени с интереса на В. Д.“. Така подадената касационна жалба е нередовна. Не е ясно в каква част се обжалва въззивното решение и какво иска касаторът да бъде решението по материалноправния спор – различно произнасяне относно личните отношения – какви са според него „подходящите отношения“: колко често, кога и за какво време да се осъществяват контактите на бащата с детето, или иска указания за начина на изпълнение на постановеното от въззивния съд решение. Нещо повече, не е ясно и в каква част според него въззивната му жалба „е оставена без уважение“. Първо, въззивният съд не е контролноотменителна инстанция, за да „оставя без уважение“ жалби, а се произнася по съществото на спорния предмет. Второ, във въззивната жалба на Л. Д. оплакванията са, че първоинстнационното решение е „недопустимо, необосновано, неправилно и незаконосъобразно“ с петитум: „да го отмените, като постановите ново, защитаващо интересите и нуждите на детето, както и правата на мен и неговите роднини по бащина линия“. При такава въззивна жалба, не е ясно какво различно от поисканото от него е следвало да постанови въззивният съд, за да се определи пък какво обжалва пред ВКС. Тази преценка е невъзможно да се направи и от съдържанието на въззивната и на касационната жалба. Ето защо, съдът