Определение № 166 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9092/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Г. С. от гр. Харманли чрез адв. В.Александров против Определение № 2555 от 20.06.2024 г., постановено по адм.д. № 528/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна, кметът на община – Харманли, по делото е депозиран писмен отговор с твърдения за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното с нея прекратително определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на П. С. от гр. Харманли срещу мълчалив отказ на кмета на община Харманли да извърши поисканата с негово заявление вх. № ОХ-05-1270/16.05.2024г. дерегистрация на регистрирани с постоянен и настоящ адрес лица на следния,притежаван от жалбоподателя недвижим имот, а именно: [адрес] в [жк],гр. Харманли. За да насочи жалбата си срещу мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по искането му, жалбоподателят е приел, че полученото от него писмо изх. № ОХ -05-1270-1/28.05.2024г. на кмета на община- Харманли съдържа друга информация и не съдържа отговор на съдържащото се в заявлението искане – дерегистрация на вече регистрирани на адреса трети лица не поради допуснати нарушения при регистрацията им по смисъла на чл.99 и чл.99а от ЗГР, а поради последващо напускане на регистрирания адрес, поради което според жалбоподателя полученото от него писмо не съставлява изричен отказ по заявлението му. С обжалваното определение Административен съд - Хасково е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че не е налице годен за обжалване административен акт, подлежащ на обжалване пред съда, тъй като по подаденото от жалбоподателя заявление е налице произнасяне с писмо, което по съществото си съставлява изричен отказ. Макар това писмо да е цитирано в обстоятелствената част на жалбата, същото не е оспорено в срок от засегнатото лице. Наличието на изричен отказ по заявлението води до невъзможност за формиране на последващ мълчалив отказ по същото заявление, поради което липсва годен за оспорване акт по смисъла на чл.159, т.1 от АПК. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Действително в жалбата си П. С. цитира полученото от него писмо изх. № ОХ -05-1270-1/28.05.2024г. на кмета на община- Харманли, с което е заявено, че при извършена проверка не се установява наличието на адресни регистрации, извършени в нарушение на чл.92 или чл.99а от ЗГР. Едновременно с това в жалбата се съдържа и изрично изявление от жалбоподателя, че той не счита така полученото от него писмо за изричен отказ за произнасяне по заявлението, с което е сезирал кмета на същата община, доколкото това писмо не съдържа произнасяне по заявеното искане – да се дерегистрират лицата, записали постоянен и/ или настоящ адрес в имота на заявителя поради обстоятелството, че същите, след регистрацията им на този адрес, вече не живеят на него. Едновременно с това, едва след подаване на жалбата и образуване на делото, е приложена административната преписка по подаденото заявление и издаденото писмо, в която за първи път е приложен Протокол от проведеното от Комисията по чл.99б /ЗГР на 27.05.2024 г. заседание, в който единствено се съдържа констатацията, че установените 8 лица, адресно регистрирани на посочения в заявлението на жалбоподателя недвижим имот не живеят повече от 30 дни на този адрес, но това обстоятелство според Комисията „ не представлява нарушение, въз основа на което да бъде издавана заповед за заличаване на адресна регистрация“. Административният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е констатирал наличие на нередовност на жалбата, с която е сезиран по см. на чл.150, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от АПК. Вместо да даде възможност на жалбоподателя да се запознае с представената административна преписка и въз основа на съдържанието й да уточни срещу какъв акт насочва жалбата си – дали това е мълчалив отказ за произнасяне по заявлението му или, доколкото писмото на кмета е издадено въз основа на цитирания по-горе протокол от работата на Комисията, чието съдържание може да се приеме като мотиви на писмото въз основа на ТРОСГК № 16/1975г., жалбата му е насочена срещу изричен отказ за дерегистрация, съдържащ се в писмо изх. № ОХ -05-1270-1/28.05.2024г. на кмета на община- Харманли, АС- Хасково директно е прекратил производството по делото. Обжалваното определение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Следва жалбата, с която съдът е сезиран, да се остави без движение за конкретизиране на оспорения пред съда акт - мълчалив отказ за произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление или изричен отказ за дерегистрация, евентуално съдържащ се в цитираното в жалбата писмо изх. изх. № ОХ -05-1270-1/28.05.2024г.; кой е административният орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, чийто акт се обжалва, в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт и какво е искането, отправено до съда по отношение същия. Едва след това и с оглед процесуалното поведение на жалбоподателя, както и с оглед разликите в проверките и произнасянията по въпроса дали регистрацията е извършена спрямо правилата, но въпреки това са налице основания за прекратяването й поради новонастъпил факт - необитаване на посочения адрес, може да се направи преценка налице ли е годен за оспорване административен акт/МО или не. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,