Определение № 3384 от 27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2025 г.

ВКСIII гражданско отделение27.06.2025 г.докладчик Драгомир Драгнев

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 361 от 16.04.2025 г. по в. гр. д. №31 по описа за 2025 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Имеа“ ЕООД срещу разпореждане № 361 от 16.04.2025 г. по в. гр. д. №31 по описа за 2025 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав, с което е върната частната жалба на дружеството с вх. № 1676 от 26.02.2025 г. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно, защото дружеството не е уведомено за удължаването на срока за внасяне на държавна такса и не е указано, че при неизпълнение на това задължение частната жалба ще бъде върната. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за администриране на неправилно върнатата частна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на молителя, приема следното: Ч астната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определение №26 от 6.2.2025 г. по в. гр. д. №31 по описа за 2025 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав, е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 12301 от 27.12.2024 г. на „Имеа“ ЕООД против определение №766 от 16.12.2024 г. по в.гр. д. № 512 по описа за 2024 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е определен окончателен срок до 27.12.2024 г. за внасяне на депозит за вещо лице в размер на 900 лв. и производството в тази част е прекратено. Дружеството е подало срещу тази част на определението частна жалба вх. № 1676 от 24.02.2025 г. Тази частна жалба е оставена без движение с разпореждане рег. № 166 от 26.02.2025 г., в което са дадени указания на жалбоподателя да представи документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на ВКС. В същото разпореждане са дадени указания за отстраняване нередовностите и на другата частна касационна жалба на дружеството. В края на разпореждането е обобщено, че при неизпълнение на указанията частната касационна жалба ще бъде върната/стр.18-19 от ч. гр. д. № 2305 по описа на ВКС/. Представителят на дружеството е подал молба вх. № 2474 от 21.03.2025 г., с която е поискал удължаване на срока за внасяне на държавната такса с поне две седмици и с разпореждане рег. № 274 от 21.03.2025 г. съдът е удължил срока както е поискано-с още две седмици, считано от изтичане на предходния срок, а именно 21.03.2025 г. След изтичане и на удължения срок частната жалба е върната с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане рег. № 361 от 16.04.2025 г. Така постановеното разпореждане е законосъобразно и не са допуснати посочените от частния жалбоподател процесуални нарушения. Актът на съда, с който се уважава искането за продължаване на срока, не се съобщава на страната, която е длъжна сама да провери какъв е резултатът от това искане и в този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в определения № 3625/20.11.2023 г. по ч.гр.д. № 4757/2023 г. на I ГО, № 1210/04.12.2023 г. по ч.т.д. № 753/2023 г. на I ТО, № 677/21.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4100/2015 г. на IV ГО, № 35/01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 568/2019 г. на I ГО и много други. Следователно не е било необходимо частният жалбоподател да бъде уведомен за удължаването на срока за отстраняване на нередовностите на частната жалба. Освен това в разпореждане рег. № 166 от 26.02.2025 г. е посочено, че последицата от неизпълнение на указанията е връщане на частната жалба, от което следва, че предупреждението към частния жалбоподател е достатъчно изчерпателно и ясно. Напълно погрешно и противоречащо на правилата на формалната логика е тълкуването на частния жалбоподател, че предупреждението за връщане се отнасяло само за едната, но не и за другата частна жалба. Процесуалният закон третира по един и същи начин последиците от неотстраняване на недостатъците на подадените жалби. Ето защо и това оплакване на частния жалбоподател е неоснователно. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Цитирани разпоредби

1