Определение № 8887 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8415/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от А. А. Г., с адрес в гр. София, срещу разпореждане № 17218/06.05.2026 г. по адм. дело №11779/2024 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба вх. №28970/20.11.2025 г. /именувана частна жалба/ срещу решение №35107/25.10.2025 г. по същото дело. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че разпореждането е неправилно, иска отмяната му, ведно с произтичащите от това последици и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът по частна жалба - министърът на икономиката и индустрията, не взима становище. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, АССГ е изложил мотиви, че обжалваното от Г. решение е постановено в процедура по чл.40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ и с него е отхвърлена жалбата на Г. срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо на министъра на икономиката и индустрията. Съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ решенията на първостепенния съд са изключени от касационен контрол, поради което и на основание чл.215, т.4 АПК касационната жалба на Г. срещу решението е недопустима. Разпореждането е правилно. АССГ е постановил обжалваното разпореждане в производство по чл.213а, ал.2 АПК, след дадени му изрични указания от председателя на пето отделение на Върховния административен съд с разпореждане по вх. №27542/30.12.2025 г. от 05.01.2026 г. Правилна е преценката на АССГ, че жалбата на Г. срещу решението има характер на касационна жалба и предвид разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗДОИ решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Формулираните от частния жалбоподател доводи за обжалваемост на решението, свързани с обжалваемостта на прекратителните определения, които съдът постановява, когато приеме, че актът на задължения субект по чл.33 ЗДОИ е уведомление, а не отказ за предоставяне на обществена информация, са неоснователни. В случая е постановено решение по същество на спора по реда на чл.40, ал.1 ЗДОИ, в което е прието, че жалбата срещу акта е допустима и е налице отказ за предоставяне на информация, поради което и на основание чл.40, ал.3 ЗДОИ вр. чл.40, ал.1 ЗДОИ съдебният акт е окончателен. Направената в частна жалба аналогия с определения, с които е прекратено производството пред АС поради недопустимост на жалбата, без произнасяне по същество на спора, е с различен по правната си природа съдебен акт - такъв, който не решава спора по същество и затова законодателното решение за него е различно. При постановен акт по същество на спора от АССГ по чл.40, ал.1 ЗДОИ, същият правилно е тълкувал разпоредбите на чл.40, ал.3 от ЗДОИ. Правилна е преценката на съда, че е налице хипотезата на чл.215, т.4 АПК за недопустимост на касационната жалба - подадена е срещу решение, което не подлежи на касационно оспорване. Предвид изложеното разпореждането като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от частния жалбоподател разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,