Определение № 284 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1903/2020 г.

Производството е по чл. 274 ГПК. Обжалвано е определение от 17.03.2020г. по ч.гр.д.№128/2020г. на АС Пловдив, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Г. Д. П., Р. Р. П. и Д. Г. П. срещу определение от 22.11.2019г. по гр.д.№136/2019г. на ОС Стара Загора за допускане на обезпечение по бъдещ иск. Жалбоподателите – Г. Д. П., Р. Р. П. и Д. Г. П., чрез процесуалните си представители поддържат, че определението е незаконосъобразно и молят да бъде отменено, като жалбата им бъде разгледана по същество. Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/, чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: С молба-искане от 21.11.2019г. КПКОН ПИ е поискала да се допусне обезпечение на бъдещия й иск срещу Г. Д. П., Р. Р. П. и Д. Г. П. по чл.153 ЗПКОНПИ. С определение от 22.11.2019г. по гр.д.№136/2019г. на ОС Стара Загора е допуснато обезпечение на бъдещ иск с цена 545046,90 лева, чрез налагане на възбрани и запори върху имущество на Г. Д. П., Р. Р. П. и Д. Г. П., на основание чл.390, вр.чл.391, ал.1,т.1 и чл.397, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Това определение е обжалвано с частна жалба от Г. Д. П., Р. Р. П. и Д. Г. П. на 16.01.2020г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на Г. Д. П., Р. Р. П. и Д. Г. П. срещу определение от 22.11.2019г. по гр.д.№136/2019г. на ОС Стара Загора за допускане на обезпечение по бъдещ иск. Съдът е изложил съображения за това, че съгласно чл.117, ал.4 ЗПКОНПИ това определение е могло да се обжалва в седмичен срок, който започва да тече за ответника от датата на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. Прието е, че на частните жалбоподатели е връчен препис от обезпечителната заповед на 03.12.2019г., а частната жалба е подадена в съда на 16.01.2020г.-т.е. повече от месец след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок, поради което съдът е счел, че частната жалба е недопустима и я е оставил без разглеждане. Настоящият състав намира, че частната жалба е основателна. Доколкото в специалния закон се съдържат изрични норми относно реда за обжалване, то по делото е установено, че частната жалба срещу определението на ОС Стара Загора подадена в предвидения в чл.117, ал.4 ЗПКОНПИ седмичен срок - от датата на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. Видно от приложените по делото копия от призовки за принудително изпълнение, /л.378-379 от гр.д.136/2019г. на ОС Стара Загора/ същите са връчени на Г. Д. и Р. Р. на 09.01.2020г., към която дата следва да се приеме, че им е връчено и съобщението за наложената обезпечителна мярка, а частната жалба е постъпила в съда на 16.01.2020г., т.е. в предвидения в специалния закон срок. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, тъй като съдът неправилно е приел, че срокът за обжалване по чл.117, ал.4 ЗПКОНПИ тече от 03.12.2019г. Тази дата е посочена единствено в писмо вх.№2625/26-02.2020г. на ОС Стара Загора/л.45 от гр.д.№128/2020г. на АС Пловдив/, в което се съдържа изявление на държавния съдебен изпълните при РС Стара Загора, че е връчил съобщение за наложените обезпечителни мерки на посочената дата, но по делото не са представени доказателства за получаването на такова лично от частните жалбоподатели. Делото следва да се върне на АС Пловдив за разглеждане по същество на частната жалба на Г. Д. П., Р. Р. П. и Д. Г. П.. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г.о.,