Определение № 1109 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1007/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 6, във връзка с ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Върховният административен съд е сезиран с определение № 160 от 29.01.2025 г., постановено от Административен съд - Търговище, по адм. дело № 45/2025 г. С това определение на основание чл. 133, ал. 6, вр. ал. 4 АПК е прекратено производството по адм. дело № 45/2025 г. и делото е изпратено на Върховния административен съд за определяне на местно компетентния съд, който да разгледа жалбата на Я. Н. Т., с постоянен адрес: гр. София, [улица], [адрес], нотариус с рег. № [номер] в Нотариалната камара и район на действие – съдебния район на Районен съд – Омуртаг, с адрес за кореспонденция: гр. София, [улица], [адрес], против писмо с рег. № 66-00-2356/06.12.2024 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което на Я. Н. Т. е отказано да се предостави безвъзмезден достъп до първичните данни от Службите по вписванията (Имотен регистър). Настоящият съдебен състав констатира, че първоначално жалбата на Я. Н. Т., с постоянен адрес: гр. София, [улица], [адрес] е подадена до Административен съд – София- град и по нея е образувано адм. дело № 12683 по описа на този съд за 2024 г., който с определение № 374 от 06.01.2025 г. е прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Търговище, тъй като жалбоподателят изрично е заявил, че оспорва индивидуалния административен акт в качеството си на нотариус. Решаващият състав на Административен съд София-град се е позовал на чл. 133, ал. 1, изречение първо АПК (изм., обн. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), според която норма делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акт адресат, съответно адресати, а съгласно чл. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) районът на действие на нотариус Т., с рег. № [номер] е този на Районен съд – Омуртаг. След получаване на жалбата, в Административен съд – Търговище е образувано адм. дело № 45/2025 г., по което е постановено горецитираното определение № 160 от 29.01.2025 г., в мотивите на което са изложени съображения, че адресат на оспорения акт е физическото лице Я. Н. Т., придобил правоспособност на нотариус след реализиране условията по чл. 8, ал. 1 ЗННД, поради което се явява ирелевантен за определяне местно компетентния съд, който да разгледа подадената от него жалба, адресът на регистриране на нотариалната кантора или районът на действие на нотариуса. Предвид безспорния факт, че постоянният адрес на адресата на оспорения индивидуален административен акт - писмо с рег. № 66-00-2356/06.12.2024 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, е в гр. София, [улица], [адрес], решаващият състав на Административен съд – Търговище е счел, че съобразно правилото на чл. 133, ал. 1 АПК компетентен да разгледа подадената жалба е Административен съд София-град, поради и което е повдигнал спор за подсъдност и е изпратил делото на Върховния административен съд за произнасяне. Определението е правилно. Фактите по спора са изяснени. Поради това следва да се приложи ясната и безусловна разпоредба на чл. 133, ал. 1, изречение първо АПК в настоящата ѝ редакция, по силата на която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Волята на законодателя е категорична и е недопустимо същата да бъде коригирана по тълкувателен път. Законът за нотариусите и нотариалната дейност е устройствен закон, създаден да регулира организацията на нотариалната дейност. По смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗННД нотариалните охранителни функции се възлагат от държавата на лица - нотариуси, придобили правоспособност по реда на чл. 8, ал. 1 ЗННД. В този порядък държавата е делегирала дейност от публичен характер за осъществяване от лица, упражняващи свободна професия. Нотариалната дейност не е търговска и нотариусите не попадат в нито една от хипотезите дефиниращи понятието за търговец, изрично регламентирани с разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. Аргумент, че нотариалната дейност не е търговска следва и от изричната забрана на чл. 9, ал. 1, т. 5 ЗННД, с който изрично се забранява на нотариусите да извършват търговска дейност. Законът за нотариусите и нотариалната дейност не поставя изискване за регистриране като юридическо лице и съответно за седалище на нотариуса. Доколкото в случая е поискано нотариус Т. да получава безплатно данните, събирани, създавани за първи път, изменяни или заличавани от Агенция по вписванията по смисъла на чл. 1, чл. 2 и чл. 3 от Закона за електронното управление (ЗЕУ) е въпрос по същество на спора, който не е предмет на настоящето производство. Видно от подадено на 30.12.2024 г. писмено заявление (приложено на лист 24 от адм. дело № 12683/2024г. по описа на АССГ) жалбоподателят изрично е уточнил, че оспорва акта в качеството си на нотариус и няма качество на юридическо лице, търговец, структура или институция, и няма седалище, а действа като физическо лице, упражняващо свободна професия. Следователно приложимият нормативен текст на чл. 133, ал. 1, изречение първо АПК точно посочва кой е компетентният съд, който следва да разгледа жалбата и това в случая е Административен съд – София- град, защото адресатът на акта е с постоянен адрес в гр.София, [улица], [адрес]. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че делото следва да бъде разгледано от Административен съд – София-град, който е родово и местно компетентния съд, който следва да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на подадената жалба. На основание на горното и на чл. 135, ал. 4 и ал. 6 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,