Определение № 1143 от 20.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 710/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. В. от [населено място], чрез пълномощника си адвокат П. Керанова, срещу разпореждане № 52 от 13.01.2026 г. по в. т. д. № 389/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 182 от 09.01.2026 г. срещу постановеното по същото дело решение № 312 от 06.11.2025 г. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно с твърдението, че подадената от него касационна жалба е „насрещна“, но в наименованието й погрешно е записано „касационна жалба“, което впоследствие е уточнено с нарочна молба от 20.01.2026 г. С оглед на това, счита, че същата не е просрочена и следва да бъде разгледана. Ответникът – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] – не заявява становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна. За да върне касационна жалба вх. № 182 от 09.01.2026 г. срещу решение № 312 от 06.11.2025 г. в. т. д. № 389/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, съдията-докладчик по делото е приел, че същата е просрочена и като такава е недопустима. Обжалваното разпореждане е правилно. Извършената от съдията-докладчик преценка относно спазването на преклузивния срок по чл. 283, изр. 1 ГПК е в съответствие с данните по делото. Видно от съдържащата се по т. д. № 389/2025 г. разписка /лист 53-гръб/, съобщението за постановеното от Пловдивски апелативен съд решение № 312 от 06.11.2025 г. е връчено на частния жалбоподател И. Д. В. на 17.11.2025 г. С оглед на тази дата, едномесечният срок по чл. 283, изр. 1 ГПК за обжалването му изтича на 17.12.2025 г. – сряда, присъствен ден. Поради обстоятелството, че касационната жалба е подадена на 08.01.2026 г. (по пощата), същата се явява просрочена и подлежи на връщане, както правилно е прието в атакуваното разпореждане. Неоснователно е твърдението на частния жалобподател, че в случая се касае за насрещна касационна жалба, поради което едномесечният срокът за подаването й, предвиден в чл. 287, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, е спазен. Подобен извод не би могъл да бъде направен нито от наименованието, нито от съдържанието на подадената от ищеца жалба срещу въззивното решение, в т. ч. и от петитума на същата. Освен, че насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба (чл. 287, ал. 2, изр. 3 ГПК), в нея следва да е изрично посочено, че е „насрещна“, която необходимост произтича поради обусловеността й от касационната жалба на другата страна – както по отношение на срока за подаването й, така и по отношение на разглеждането й (чл. 287, ал. 4 ГПК). Поради това неоснователно е и оплакването за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в недаване на указания на страната да отстрани констатираните в жалбата нередовности. Съдът е длъжен да прецени дали жалбата отговаря на изискванията по чл. 260 ГПК, само ако е подадена в срок. Преценката за спазването на срока зависи от вида на жалбата (основна или насрещна), който се определя единствено и само от нейния подател, а не от съда въз основа на „процесуалните изявления“ на жалбоподателя, както твърди частният жалбоподател. Поради изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение