Определение № 440 от 16.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 49/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Местна коалиция „ БСП за България (ЗНС)“, чрез адв. Чимширова, срещу Определение № 2581 от 12.12.2025г., постановено по адм. д. № 780/2025г. по описа на Административен съд – Добрич с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. След образуване на делото е постъпила и частна жалба от Централна избирателна комисия, с доводи, че компетентен да се произнесе по оспорване на мълчалив отказ на ОИК е именно Административен съд Добрич. Ответникът, чрез председателя на Общинска избирателна комисия Добрич заявява, че по искането е постановено решениен а ОИК Добрич, което е обявено на страницата на комисията, поради което моли производството да бъде прекратено. Върховният административен съд,след като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частните жалби за допустими. По същество са и основателни. С обжалваното определение АС – Добрич е прекратил производството по адм. д. № 780/2025 г. и е изпратил жалбата на Местна коалиция „ БСП за България (ЗНС)“ срещу мълчалив отказ на ОИК Добричка за вземане на решение по чл. 30, ал. 7 от ЗМСМА, с който общинската избирателна комисия отказва да обяви за избран за общински съветник следващия в листата кандидат на МК „БСП за България (ЗНС)“. Съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил на Централната избирателна комисия /ЦИК/ по подведомственост. За да стигне до този извод, съдът е приел, че по отношение обжалването на процесния мълчалив отказ на ОИК приложение намира специалният ред по чл. 88, ал. 1 от ИК, според който решението на ОИК подлежи на задължителен административен контрол - т.е. на обжалване първо пред ЦИК, като едва решението на ЦИК подлежи на съдебен контрол пред съда. Определението е неправилно. Предмет на обжалване е мълчалив отказ на ОИК да обяви за избран следващия в съответната листа кандидат при предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник. Редът за обжалването на подобни актове е уреден в специалната разпоредба на чл. 42 от ЗМСМА, която в своята ал. 5 предвижда, че решенията на ОИК подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на чл. 459 от ИК. Съдебната практика по този въпрос е абсолютно константна. Неправилно съдът е приел за приложим реда за обжалване решенията на ОИК, предвиден в чл. 88, ал. 1 от ИК, считайки тази разпоредба за специална по отношение на чл. 42 от ЗМСМА. Съотношението общ-специален закон в случая е точно обратното. При възражението на ответника за постановено изрично решение на ОИК, за което по делото към момента не са налице доказателства, компетентният съд следва да изясни налице ли е предметът на оспорване, какъв е този предмет и има ли оспорващият правен интерес. С оглед изложеното, частната жалба е основателна. Определението следва да бъде отменено, а делото - върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение