Определение № 273 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 243/2010 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.З т.1 от ГПК. С определение № 243 от 12.05.20Юг. производството е спряно на основание 229 ал.1 т.7 от ГПК в частта досежно подадената частна жалба от С. С. К. от [населено място],област П.,със съдебен адрес: [населено място] [улица]-адвокат Ф. против въззивно определение № 68 от 22.01.20 Юг.по ч.гр.д.№ 1039 по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд в ЧАСТТА, с която е потвърдено определение № 347 от 7.09.2009г.,постановено по гр.д.№ 247/2008г. на Никополски районен съд до постановяване на TP №1/2010г.на ОСГТК на ВКС. На 21.07.20 Юг.Общото събрание на ГК и ТК на ВКС се произнесе с тълкувателно решение №1/20 Юг.по т.д.№ 1/20 Юг. като прие,че -определението с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, на основание чл.230 от ГПК,пред вид постановяване на решението заради което е спряно производството по делото,намира,че производството следва да бъде възобновено. Пред вид нормата на чл.230 ал.З от ГПК,съгласно която след възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно,настоящият съдебен състав намира,че следва да се произнесе по подадената частна жалба. Процесната частна жалба е подадена срещу въззивно определение,с което е потвърдено определение на районния съд за оставяне без уважение на подадена молба за допускане на обезпечение по предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка-възбрана върху процесния недвижим имот,находящ се в [населено място],представляващ УПИ № V.1034 в кв. 108 к площ от 950 кв.м.,ведно с построените в него жилищна сграда, две стопански сгради и навес,собственост на Т. Н..Мотивите на въззивния съд са за липса на данни за вероятна основателност на иска по чл.87 от ЗЗД и за липса на обезпечителна нужда пред вид вписването на исковата молба,което има оповестително-защитно действие. След постановяване на горецитираното Тълкувателно решение №1/2010г.по т.д.№ 1/2010г.та ОСГТК на ВКС - нормата на чл.390 ал.2 от ГПК беше изменена /ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ - като изрично се посочи,че в хипотеза като настоящата,когато молбата за обезпечение е преценена като неоснователно и от въззивния съд -постановения от последния акт не подлежи на касационно обжалване./На касационно обжалване подлежи въззивния акт,само когато въззивният съд допусне обезпечението/. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме подадената частна жалба за недопустима,поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение