Определение № 344 от 02.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 259/2011 г.

Образувано е по частна жалба на Б. Ц. А. срещу определение № 133 /14.03.2011 г., постановено по частно гр. д. № 124 /2011 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на жалбоподателката срещу определение № 1049 /12.10.2010 г. по гр.д. № 733 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено на основание чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и преграждащо по-нататъшното развитие на делото, че с него е нарушена разпоредбата на чл.48 от Конституцията, според която жалбоподателят на право на труд и на защитата му от съда, т.к. касационната му жалба е основателна. Другата страна в това производство – Професионална гимназия по камено-обработване – К., оспорва частната жалба, твърди, че обжалваното определение е законосъобразно. Настоящия състав намира следното: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че определенията на ВКС по чл.288 ГПК, с които съдът се произнася по наличието на основания за допускане на касационно обжалване, имат специфичен предмет - извършване на преценка относно наличието на предпоставките за касационно обжалване, тези определения не са преграждащи по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 ГПК и в случаите, когато касационно обжалване не бъде допуснато, доколкото с него приключва една законово уредена процедура, чрез която се реализира принципът на факултативност на касационното обжалване, регламентиран с новия ГПК. Настоящият състав намира, че посочената разпоредба на чл.48 от Конституцията, с която е предвидено, че гражданите имат право на труд и държавата се грижи за осъществяването на това право, е неотносима към спорния въпрос, който е процесуален и е разгледан от ВКС с обжалваното определение – дали определено спорно исково производство приключва с определение на ВКС по чл.288 ГПК, с което касационно обжалване не бъде допуснато, или това определение подлежи на обжалване. Обжалваното определение е законосъобразно по следните съображения: на обжалване с частна жалба подлежат само част от съдебните определения, посочени по вид в чл.274,ал.1 ГПК; по отношение на определенията на ВКС по чл.288 ГПК не са налице предпоставките на чл.274,ал.1 ГПК – в ГПК не е предвидено изрично обжалване на определенията на ВКС по чл.288 ГПК и тези определения не са преграждащи по съображенията, изложени в обжалваното определение, към които настоящият състав препраща на основание чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК. Аргумент в подкрепа на извода за необжалваемост на определението по чл.288 ГПК може да се черпи от правилото на чл.296,ал.1,т.3 ГПК, според което влизат в сила въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане, от което следва, че и самото определение влиза в сила с постановяването му, а жалба срещу влезли в сила съдебни актове е недопустима. От изложеното следва извод, че жалбата е неоснователна, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство на ответника следва да се присъдят претендираните и направени разноски за процесуално представителство в размер на 400 лева, уговарянето и заплащането на които е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното настоящият състав