Решение № 10955 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8542/2011 г.

Решение № 10955 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8542/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби срещу решение № 1041 от 04.05.2011 г., постановено от Административния съд-гр. Варна по адм. д. № 2998/2010 г. С обжалваното решение по жалба на "Габ-адри 2009" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 271000542/10.06.10 на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, ИРМ Шумен, потвърден с решение № 582/04.08.10 на директора на дирекция "ОУИ"-Варна в частта 10000 лева по ф. № 46/30.06.2009 г., издадена от "Интерстил-Даниела Маринова-Пламен Илиев"; за д. п. м. 09.09 г. в размер на 4500 лв. по ф. № 222/30.09.09 г., издадена от "Млечна борса русе" ООД и за д. п. м. 10.09 в размер на 4000 лв. по ф. № 5...36/30.10.09 г., издадена от "Мерлин-Р" ООД и с който са му определени задължения за ДДС за д. п. м. 06.09 г. в размер на 10000 лв. и съответните лихви, за д. п. м. 09.09 за разликата над 214 577,41 лв. до 219 077,41 лв. и за д. п. м. 10.09. за разликата над 386 231,24 лв. до 390 231,24 лв. и съответните лихви. Със същото решение е отхвърлена жалбата на "Габ-адри 2009" ЕООД против ревизионния акт в частта, в която на дружеството вследствие на отказано право на данъчен кредит са определени задължения за ДДС за д. п. м. 09.09 в размер на 214 577,41 лв. и за д. п. м. 10.09 г. в размер на 386 231,24 лв. и съответните лихви. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 163,35 лева. В касационната жалба на дирекция "ОУИ"-Варна се твърди неправилност на решението в частта, в която РА е отменен в една част. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Основното оплакване е, че съдът неправилно е преценил, че за да е налице право на данъчен кредит по фактури като процесните с предмет- авансово плащане, е достатъчно само да е извършено плащането, без да се преценява налице ли е осъществена сделка или не. Касаторът сочи, че по въпросните фактури не са представени доказателства за извършено плащане, нито каквито и да било други доказателства за договорните отношения между страните. Кредитните известия не съдържат необходимите реквизити, поради което не могат да бъдат отнесени към въпросните фактури. Поддържа се, че в конкретния случай е налице движение на парични средства, което документално е оформено с фактура, но извършеното плащане не е свързано с доставка на стоки или услуги, поради което същото не представлява авансово плащане. Исак се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в тази част. Касационната жалба, подадена от "Габ-адри 2009" ЕООД е срещу частта от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е приел, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по фактурите от "Еко рент" с предмет авансово плащане, тъй като плащането действително било извършено. Неправилно, според касатора съдът не е кредитирал свидетелските показания, тъй като с тях се установявало действителното предаване на стоката от "Еко рент" на жалбоподателя, както и прекарването й до крайните получатели. Безспорно било установено извършването на транспорт от "Еко рент" ЕООД като транспорта е за сметка на жалбоподателя. Установено е плащането по тези сделки, както и предходните доставчици. Установено е също така, че закупеното грозде от "Габ-адри-2009" ЕООД е предадено на съответните винпроми. Поддържа се, че в хода на обжалването са представени достатъчно доказателства за реалността на доставките по фактурите и от останалите доставчици. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-Варна не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващи по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба на дирекцията и за неоснователност на касационната жалба на дружеството. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са издадени от надлежни страни в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността им приема следното: За да отмени РА в частта, в която на жалбоподателя е отказан данъчен кредит по три фактури, както следва № № № 46/30.06.09 г., издадена от "Интерстил-Даниела Маринова-Пламен Илиев"; 222/30.09.09, издадена от "Млечна Борса Русе" ООД и 5.. 36/30.10.09 г., издадена от "Мерлин-Р" ООД и трите с предмет аванс, съдът е приел, че по фактурите е извършено плащане, те са отразени в счетоводството на доставчика, а впоследствие към тях са издадени КИ по които е налице възстановяване на парични средства и които са отразени в счетоводствата на страните по тях. Преценено е, че към датите на фактурите е налице данъчно събитие-авансово плащане, което е основание за ползване на правото на на данъчен кредит във връзка с начисления ДДС. Преценено е, че фактите за прехвърлянето на собствеността, наличието на реална доставка по чл. 6 от ЗДДС са ирелевантни. По фактура № 382/30.10.09 г. от "Савана "ООД с предмет-машина за разкрой съдът е преценил като законосъобразен отказа на данъчен кредит, тъй като не е доказано прехвърлянето на собствеността на стоката на жалбоподателя. По фактурите от "Гео пропърти" ЕООД, ЕТ "ДАС-Ангел Янакиев", "Станчев" ООД, "Винпром Пещера" АД, ЗП "Надежда К. Андоново" съдът е отхвърлил жалбата срещу РА. Приел е, че жалбоподателят в чиято доказателствена тежест е, не е представил доказателства за извършването на доставките от тези доставчици-кога, къде, от кого са доставени и съответно предадени на жалбоподателя. По фактурите от "Еко рент" ЕООД съдът е приел, че липсват доказателства за предаване на стоката. Посочено е, че съгласно чл. 61 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното. Съдът е отбелязал, че в представените товарителници не е посочен изпращач, като получател е посочен жалбоподателя, а като превозвач "Еко рент" ЕООД, като не се сочи и място на натоварване и разтоварване, в някои от товарителниците се сочи номер на превозно средство, а в други не. Посочено е, че товарителниците на са подписани. Съдът е обсъдил и съдържанието на представените пътни листа, като е отбелязал, че тези документи не доказват, как, от кого, къде са предадени стоките, предмет на фактурите. Обсъдени са и приемателните бележки от "Винпром Русе" ЕООД за получени количества грозде, като е посочено, че в част от тях като доставчици са посочени физически и юридически лица, различни от жалбоподателя и неговия пряк доставчик. Съдът е приел за недоказано обстоятелството за извършени разходи за гориво при жалбоподателя във връзка с твърдението му, че е наел транспортни средства. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата на директора на дирекция "ОУИ"-Варна като основателна. Неправилно административният съд е приел, че по фактурите от "Интерстил-Даниела Маринова-Пламен Илиев"; "Млечна Борса Русе" ООД и "Мерлин-Р" ООД за жалбоподателя е възникнало правото на данъчен кредит. Неоснователно е преценено от съда, че достатъчна предпоставка за възникването на правото на данъчен кредит е осъщественото плащане и само това е от значение за възникването му. Съдът е следвало да прецени доколко извършеното плащане има характеристиките на авансово плащане. За да е налице авансово плащане по смисъла на ЗДДС и транспонираните в него разпоредби от Директива 2006/112 е необходимо да е налице достатъчно определеност и яснота относно параметрите на бъдещата сделка. В конкретния случай това условие не е налице. Липсват договори между жалбоподателя и посочените доставчици, от които да се установят параметрите на бъдещите сделки и да се направи извод, че страните по нея с извършеното плащане действително са целяли постигането й. При липсата на тези релевантни за този въпрос обстоятелства, неправилно съдът е приел, че по фактурите за авансови плащания, издадени му от посочените доставчици, за жалбоподателя е възникнало правото на данъчен кредит. Решението в тази част от спора като неправилно следва да се отмени, а вместо това жалбата срещу РА в същата част се отхвърли. Неоснователна е жалбата на дружеството. Видно от РД е, че извършената ревизия е по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като приходният орган е преценил, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4, 5, 6 от ДОПК. Ревизираното лице не е представило първични и вторични документи, както и търговска документация на дружеството. Ревизираният субект е представил документите, на които основава своите твърдения в едни по-късен момент. Основателно е преценено от съда, че представените документи не доказват извършването на сделките по фактурите. Липсват категорични доказателства за предаването на стоките от доставчиците на ревизираното лице. По делото са представени множество кантарни бележки, в които като доставчик е записан "Габ-арди". От тях обаче не се установява, кой е доставчикът на този доставчик. Основателно, съдът не е кредитирал представените товарителници като документи, доказващи предаването на стоката, тъй като от съдържанието им действително не може да се направи извод кой е доставчикът й, не е попълнена клетката от документа относно изпращач. Видно от същите тези товарителници е, че "Еко рент " ЕООД е посочен като превозвач. Както правилно е посочил административния съд, товарителниците не са подписани нито от изпращач, нито от превозвач, нито от получател. По този начин не може да се определи авторството на документите и да се свърже съдържанието му с дружествата, описани в товарителниците за получател и превозвач. Неоснователно е позоваването от касатора на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели (съдебно заседание на 13.12.2010 г.). От показанията на тези свидетели не може да се направи извод за осъществено предаване на фактурираната стока от "Еко рент " ЕООД на "Габи Адри 2009 " ЕООД. Така например, свидетелят Велизаров, св. Тодоров и св. Русева са казали, че относно фирма "Габи адри 2009 " ЕООД са чували само за нея. Свидетелите Маринов, Иванов, Найденов са заявили, че доколкото знаят гроздето е било за фирма "Габ Адри 2009". Свидетелите Гърдев и Димитров, които са заявили, първият от тях, че е карал гроздето за фирма "Габ адри 2009 " ЕООД, а вторият, че е закупувал грозде от името на "Габ Адри 2009" са били в правоотношения с фирма "Еко рент " ЕООД, т. е. не са действали от името на "Габ Адри 2009". Видно от техните показания е, че след натоварването на гроздето то директно е карано за винпромите. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на факта, че стоката е доставена на крайни получатели-различни винпроми. Многократно съдът е посочвал в практиката си, че наличието на данни за последваща реализация на стоката не доказва получаването й от ревизираното лице именно от доставчиците по фактурите. От друга страна, в настоящия спор не се доказа по несъмнен начин, че гроздето е получено фактически от ревизираното лице, било в негови складови помещения или негови собствени или наети автомобили за транспортирането му, да може да бъде извършена с него последващата му реализация. От друга страна, ответната дирекция е представила по делото РА № 181002012/17.11.2010 г. на "Винпром-Русе " ЕООД видно от който е, че е отказано правото на данъчен кредит на ревизираното лице по фактурите от "Габ Адри 2009" ЕООД с мотива, че не е доказана реалността на доставките по тях. Осчетоводяването на фактурите при доставчиците и получателя също само по себе си не е достатъчно, за възникването на правото на данъчен кредит за получателя по тях. В конкретния случай недоказано е останало обстоятелството относно физическото отделяне и предоставянето на стоките от преките доставчици на жалбоподателя, което е от значение за преценката, че по фактурите е налице реално изпълнение от страна на доставчиците. При липсата на доказателства по този въпрос обосновано е прието, както от органа по приходите, така и от съда, че не е доказана реалността на доставките по процесните фактури, поради което за жалбоподателя не е възникнало право на данъчен кредит по тях. Настоящият съдебен състав преценява, че не са налице сочените касационни основания в жалбата на "Габ Адри 2009 " ЕООД, поради което решението като правилно в обжалваната част, следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд