Определение № 1964 от 12.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1263/2024 г.

ВКСII търговско отделение12.07.2024 г.докладчик Красимир Машев

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в проведеното на 22.04.2024 г. о. с. з. по в. т. д. № 989/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е спряно въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 54/2020 г. по описа на ОС-Видин. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), чрез синдиците Ан. Д. и Кр. М., срещу определение, постановено в проведеното на 22.04.2024 г. о. с. з. по в. т. д. № 989/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е спряно въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 54/2020 г. по описа на ОС-Видин. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като изходът по правния спор, предмет на т. д. № 54/2020 г. по описа на ОС-Видин, не е обуславящ за правилното решаване на настоящото исково производство, образувано по предявен на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ отрицателен установителен иск за отричане със сила на пресъдено нещо на предявените и приети в откритото производство по несъстоятелност вземания на кредитора „Кристъл Асет Мениджмънт“ срещу несъстоятелния длъжник „Елит Петрол“ АД. За да обоснове това правно съждение, частният жалбоподател твърди, че, макар и вземанията на банката, въз основа на които тя основава своята активна материална легитимация като кредитор на „Елит Петрол“ АД (н.), да са предмет на отделен положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ (именно по т. д. № 54/2020 г. по описа на ОС-Видин), за възникване на активната процесуална легитимация на ищеца в настоящото исково производство е достатъчно той да заяви правно твърдение, че е кредитор на несъстоятелния длъжник. Счита, че дори и неговото качество като кредитор на несъстоятелния длъжник да се отрече със сила на пресъдено нещо в производството по делото, което въззивният съд е счел за преюдициално, това обстоятелство не би довело до прекратяване на настоящото дело – то ще продължи с участието на синдика като ищец. Ответниците по частната жалба не са подали в законоустановения срок писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в уредения в чл. 275, ал. 1 ГПК 1-седмичен преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Установява се, че с обжалваното определение въззивният съд е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК образуваното въз основа на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ съдебно производство до приключване на правния спор, предмет на предявения положителен установителен иск от банката с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване със сила на пресъдено нещо възникването и съществуването на предявеното вземане срещу несъстоятелния длъжник „Елит Петрол“ АД. Апелативният съд е счел, че, тъй като към настоящия момент не е установено качеството на кредитор на ищеца - „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), срещу несъстоятелния длъжник, което обстоятелство обуславяло активната му процесуална легитимация в настоящото исково производство, делото, образувано въз основа на отрицателни установителни искове, предмет на настоящото дело, трябва да бъде спряно до приключване на спора по положителните установителни искове. Нормативната цел на правната норма, уредена в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е насочена към обезпечаване принципа на законност (арг. чл. 5 ГПК), а именно когато е налице висящо дело пред друг съд, чийто изход е обуславящ правилното решаване на повдигнатия материалноправен спор по друго дело, обусловеното съдебно производство трябва да бъде спряно до приключване на преюдициалния правен спор с влязъл в сила краен съдебен акт. По този начин, при съотнасяне на тези два спора като обуславящ към обусловен, не би се достигнало до две противоречиви разрешения на българския съд по обусловения правен спор. Не е спорно между страните, че производството по т. д. № 54/2020 г. по описа на ОС-Видин е образувано по предявен от банката – ищец в настоящото съдебно производство, положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване със сила на пресъдено нещо възникването и съществуването на неприетите вземания в откритото производство по несъстоятелност срещу несъстоятелния длъжник „Елит Петрол“ АД. Както е изяснено в цитираното от въззивния съд решение № 60048/16.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 3000/2019 г., II т. о., ТК, ако вземането, с което ищецът по отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ се легитимира като кредитор, не е прието от синдика и не е включено от съда в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, оспорващият кредитор следва в преклузивния срок по чл. 694 ТЗ да е предявил положителен установителен иск за съществуването на вземането си, като от уважаването на този иск зависи качеството му на кредитор, който може да оспорва вземанията на останалите кредитори, включени в списъците на приетите вземания в производството по несъстоятелност. При наличието на висящ спор по предявен положителен установителен иск от кредитор за установяване на съществуването на предявеното от него пред синдика, но неприето вземане, решаването на този спор по чл. 694, ал. 2 ТЗ има преюдициално значение за изхода на делото по предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предвид установяване на качеството на ищеца като кредитор на дружеството в несъстоятелност. Връзката между производството по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на неприетото му вземане, с което се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск, е преюдициална по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Настоящият съдебен състав възприема изцяло това правно разрешение, което е изразено във формираната константна съдебна практика на ВКС. Само за пълнота на изложението трябва да се изясни, че в производствата по чл. 694 ТЗ синдикът нито е типична страна, нито процесуален субституент, нито подпомагаща страна, а участва с цел осигуряване на гаранция срещу симулативност на производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Той действа в защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност и конституирането му в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ е проявна форма на правомощието му по чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ. Поради това обстоятелство при отричане на качеството на кредитор на ищеца по преюдициалното дело настоящото исково производство не би продължило с участието на синдика като ищец, в какъвто смисъл са неоснователните правни съждения на частния жалбоподател. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че е възникнало процесуалното основание за спиране на настоящото исково производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което обжалваното определение – като правилно, трябва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Цитирани разпоредби

12