Решение № 4201 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2009 г.

Решение № 4201 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите срещу решение № 59 от 18.06.2009 г., постановено по адм. д. № 150 по описа за 2008 г. на Административен съд - Кърджали. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане първоначално подадената жалба срещу заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие"- Кърджали, с което е одобрено протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ в частта й относно описаните подробно имоти по номера и землища, като процесуално недопустима поради липсата на правен интерес и е прекратил съдебното производство в тази част. Жалбата срещу останалата част от заповедта е отхвърлена. В същото решение изрично е записано, че то подлежи на обжалване в 7-дневен срок в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено, а в останалата част - в 14-дневен срок. От полученото съобщение от юрисконсулта на Изпълнителна агенция по горите е видно, че препис от решението е връчен на 29.06.2009 г. Касационната жалба е подадена на 10.07.2009 г. и тя е срещу решението в частта му, в която първоначалната жалба е отхвърлена. Или изрично направеното изявление от процесуалния представител на касационния жалбоподател, че жалбата е срещу решението в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане не може да бъде прието за допустимо на две основания: на първо място жалбата е подадена след изтичането на 7-дневния срок, предвиден в чл. 230 АПК, който е изтекъл на 6.07.2009 г. - понеделник, работен ден, поради което е процесуално недопустима, като просрочена; на второ място-в касационната жалба изрично е записано, че се обжалва решението в частта, в която жалбата е отхвърлена. От изложеното следва, че решението в частта, в която жалбата срещу заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - Кърджали, с което е утвърдено протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е оставена без разглеждане, относно описаните имоти, а производството по нея е прекратено, не е предмет на настоящото производство, защото решението в тази му част, имащо характер на определение е влязло в законна сила, като необжалвано. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението в обжалваната част, като се релевира довод за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, то да се отмени. Министерството на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По изложените съображения в писмените бележки моли, тя да не се уважава. Кметът на община Момчилград, чрез адвокат Пенчева взема становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че решението на съда е правилно. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Останалите заинтересовани страни - ОДЗ - Кърджали и Агенцията по геодезия, картография и кадастър не са взели становища. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е правилно и законосъобразно, съответно на установените факти. Счита, че твърденията за неправилно включване в картата на възстановената собственост на земи, които са гори е ирелевантно за спора, защото за отстраняването на грешки има специален ред, предвиден в Наредба № 49 от 3.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Изразява становище, че допуснатите технически грешки и закононарушения, свързани с горите и земите, подробно изброени в жалбата, е следвало да бъдат отстранени по исков ред, преди влизане в сила на картата на възстановената собственост, а не в това производство. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата в частта й срещу решението, с което първоначално подадената жалба е отхвърлена, за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите, според настоящата структура, е обжалвал заповед № 83 от 30.10.2008 г. на изпълняващия длъжността директор на ОДЗ - Кърджали, с която е одобрено протоколно решение № 1 от 11.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, назначена със заповед № 53 от 10.06.2008 г., допълнена със заповед № 62 от 24.06.2008 г. на директора на ОДЗ - Кърджали. С протоколното решение назначената комисия е определила земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Протоколното решение се състои от две части: I - в която са определени имотите, включени в землището на община Момчилград по чл. 19, ал. 1, включително придобитите преди влизането в сила на изменението и допълнението на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. с приложение № 1 и II част, в която са определени имотите, за които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 съгласно приложение № 1 към част II от решението. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че назначената комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е извършила всички действия, предвидени в чл. 45в ППЗСПЗЗ, като в изпълнението им е съставила съответните протоколи и приложения към двете части на взетото решение. Решението е било взето с необходимия кворум, като от 6-членната комисия, само един от членовете й е подписал протоколното решение с особено мнение. Съставените протоколи са в съответствие с предвидения ред в чл. 45в, ал. 5 ППЗСПЗЗ - отбелязване на идентификационния номер на имота, местността, в която се намира, начинът му на трайно ползване, категорията на земеделската земя, площта и начинът на възстановяване на собствеността върху него, дали е в съществуващи стари или възстановими реални граници или в нови реални граници, с план за земеразделяне. За имотите, за които комисията е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ при съставянето на протоколите са изложени подробни мотиви, отново в съответствие с изискването на чл. 45в, ал. 6. Обсъдено е било и заключението на назначената експертиза, според което една част от земите, включени в приложение № 1 към част I от протоколното решение са представлявали гори и земи от горския фонд, но не са били включени в лесоустройствените проекти, въпреки че са били гори преди национализацията, други - са били изключени от горския фонд за създаване на земеделски земи, но не са били изкоренени, а трета част - са били създадени върху земи от държавния горски фонд. Вещото лице е дало заключение, че приложенията към протоколното решение на комисията, в които са описани имотите съвпадат с картата на възстановената собственост (КВС) по номера, площ и начин на трайно ползване. По делото не се е спорило, че КВС е била влязла в сила, като по делото са били приложени и протоколите от проведените заседания на комисията по чл. 12 от Наредба № 1 от 27.01.2000 г. за техническите дейности при възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 17, ал. 9 ППЗВСГЗГФ. Протоколите са били подписани от всички членове на комисията без забележки. При така установената факти, релевантни към спора, съдът е направил правни изводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Поради това, че с нея се одобрява протоколното решение на назначената комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ предмет на съдебен контрол е самото решение на комисията. При проверката му съдът е установил цялостно спазване на реда, предвиден в чл. 45в ППЗСПЗЗ, поради което е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в жалбата, че решението е необосновано. Съдът подробно и задълбочено е изследвал всички факти, относими към спора, които е съпоставил с реда, предвиден в чл. 45в ППЗСПЗЗ и е установил, че комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ го е спазила изцяло. При влязла в сила КВС, комисията е отразила всички имоти в землището на общината с идентификационните им номера, землища, категория, площ и начин на възстановяване на собствеността. Несъответствията и грешките също са отразени в приложение № 1 към втората част от протоколното решение. Изложени са и подробни мотиви относно допуснатата грешка при включването на тези земи към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. При безспорно установените факти на влизане в сила на КВС твърдението за допуснати грешки, извън установеното от комисията е неоснователно и недоказано. Комисията работи с извлечение от регистъра на имотите към КВС, а нейното съдържание е определено в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. Неоснователно е и твърдението, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. В това производство съдът проверява спазването на предвидения в чл. 45в ППЗСПЗЗ ред от назначената комисия. Редът за внасянето на промени в КВС не е чрез обжалване на заповедта на директора на ОДЗ, с която е одобрено решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като обосновано и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от пълномощника на кмета на община Момчилград за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Изпълнителна агенция по горите ще следва да бъде осъдена да заплати направените разноски от 400 лв. по договора за правна защита и съдействие № 14979 от 22.03.2010 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение