Определение № 227 от 19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. Н. П. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК на влезлите в сила на 31.05.2016 г. решения № 10 от 02.03.2015 г. по гр. д. № 213/2015 г. на Чирпански районен съд и решение № 172 от 31.05.3016 г. на Старозагорски окръжен съд, с което първоинстанционното е потвърдено. Направила е искане съдът служебно да изиска решение на Изпълнителна агенция на Главна инспекция по труда № 001262 от 12.01.2015 г., с което е отхвърлена жалбата на [община] срещу протокол № 2703от 18.11.2014 г. на Инспекция по труда – [населено място], което определя като ново доказателство, относимо към правния спор, разрешен със съдебния акт, отмяна на който се иска. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата и намери следното: Молбата за отмяна е подадена на 25.08.2016 г. срещу решения, които са влезли в сила на 31.05.3016 г., поради което тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е спазен. Молбата за отмяна е допустима. Искането за събиране на писмено доказателство служебно от съда е неоснователно. Производството по отмяна е извънинстанционно производство. Страната, която се позовава на новооткрито писмено доказателство, следва да го представи на съда с молбата за отмяна. В случай, че е затруднена със снабдяването с препис от него, може да й бъде издадено съдебно удостоверение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.