Определение № 9316 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9496/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. Б. Б., против Определение № 10058 от 25.08.2026 г. по адм. дело № 2665/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено искането на Б. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № № 26-6207-000177, издадена от младши автоконтрольор при ОДМВР - Пловдив, РУ Труд. Според частния жалбоподател определението е неправилно. Излага доводи за наличие на значителни и труднопоправими вреди, които му причинява допуснатото на заповедта предварително изпълнение. По подробно изложени съображения иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането, като предварителното изпълнение на акта бъде спряно. Ответникът - младши автоконтрольор при ОДМВР - Пловдив, РУ Труд, не изразява становище. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема, че частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е и основателна. Административен съд - Пловдив е сезиран с жалба от Б. Б. Б. срещу Заповед № 26-6207-000177, издадена от младши автоконтрольор при ОД МВР - Пловдив, РУ - Труд за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б "з", подб. "гг" от Закона за движение по пътищата. Органът е приложил мярката, след като е установил, че на 15.08.2026 г. Б. е управлявал товарен автомобил "Мерцедес" с рег. № [рег. номер], който е с прекратена регистрация от 05.05.2026 г. поради констатирана липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Жалбоподателят е отправил с жалбата и искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, като е твърдял, че след констатираното нарушение е сключена застраховка "ГО", както и че от изпълнението на заповедта ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, изразяващи се в невъзможност да доставя продукти за дейността на "Кафе - аперитив" - пицария "Марчони", да използва МПС за оказване на грижи на родителите си. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал по категоричен начин релевантното обстоятелство, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК. Приел е, че невъзможността да се управлява МПС не представлява нито значителна, нито трудно поправима вреда. В обобщение е заключил, че не се установяват предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Определението е неправилно. В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 АПК, съгласно които разпоредби допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед посочената разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Съгласно нормата на чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустновяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В настоящия случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. Защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 КЗ. Изпълнението на въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото се установява, че процесният товарен автомобил е с прекратена на 05.05.2026 г. регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Считано от 20.08.2026 г. автомобилът е с действаща застраховка "ГО" на автомобилистите. От друга страна, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В настоящия случай и с оглед цитираните разпоредби, със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. От друга страна, към частната жалба са представени доказателства за нови обстоятелства по чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, които обосновават извод за настъпване на значителни или труднопоправими вреди, които могат да настъпят от предварителното изпълнение на заповедта, а именно: два бр. епикризи от МБАЛ Св. Каридад относно статуса на лицата Б. Б. Б. и С. И. Б.; два броя лични карти с отразен адрес на живеене - [населено място], обл. Пловдив. Основателно е оплакването в частната жалба, че здравословното състояние на родителите на Б. обосновават необходимост от оказване на грижи - храна и продукти, както и нужда от придвиждване до лечебни и социални заведения, в които се полагат медицински и социални грижи за тях. Установява се, че те живеят в различно от мястото на живеене на жалбоподателя. Съобразно горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя Б. значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да предоставя грижи на родителите си, които са с влошено здравословно състояние предвид представените епикризи, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Налице са нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед за ППАМ, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение