Определение № 3821 от 01.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1389/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба С. К. К., чрез адв. Д. Т. от САК, срещу решение /по същество определение/ № 158 от 31.07. 2023 г. на Габровски окръжен съд по гр.д. № 181/2023 г., с което е изменено в частта за разноските постановеното по делото въззивно решение № 114 от 06.06.2023 г. Спорът е трудов, като въззивният съд е отменил първоинстанционното решение по исковете с правно основание чл.344, ал.1 т.1 т.2 и т.3 вр чл. 225 ал.1 КТ, които е уважил изцяло. Частично е уважен обективно съединен паричен иск /квалифициран по чл. 55 ЗЗД/ работодателят да върне неправилно удържана при уволнението сума ,като са присъдени 1071,31 лв и до пълния предявен размер от 1484лв искът е отхвърлен.Изцяло е отхвърлен обективно съеднинен иск за мораторна лихва върху тази сума. При постановяване на решението въззивният съд е възложил в тежест на ответника да заплати всички сторени и претендирани от ищеца разноски за първа и въззивна инстанции .По молба на ответника с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК е изменил решението като е приел ,че действително не следва да се начисляват и присъждат 1000 лева разноски за пътни разходи за адвоката на ищеца .Същият не е член на местната адвокатска колегия и е пътувал от [населено място] до [населено място] за провежданите десет на брой съдебни заседания,поради което на основание НМРАВ тези разходи са заявени в списъка .Габровски ОС е изтъкнал ,че отговорността по чл.78 ГПК включва само тези разноски, които са необходими за движението на процеса. Прието е също така ,че разноските не са възложени съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от исковете, които са пет на брой .Три от исковете са уважени изцяло, един частично и един иск е отхвърлен изцяло. И двете страни са уговорили адвокатските възнаграждения без да се сочи по кой от петте иска какво възнагражздение е уговорено, поради което съдът е приел ,че то е по равно за всеки иск .Поради това решението в частта за разноските е изменено с отмяна на присъдените на ищеца разноски за горницата над сумата 1852лв за първа инстанция и за горницата над сумата 848,16лв за въззивна инстанция.Също така, решението по разноските е допълнено, като на ответника са присъдени 475лв разноски за първа инстанция и 620лв за въззивното производство. Иска се отмяна на обжалваното определение, като се изтъква неговата недопустимост в една част и неправилност в друга .В молбата си по чл.248, ал.1 ГПК ответникът не бил искал да му се присъждат разноски на него ,т.е по отхвърлената част от исковете, а единствено да се изключат за ищеца раздноските за траспорт.Като е приел да изключи тези разноски, въззивният съд е постановил неправилно определение. В решението, по иска на осн. чл. 55 ЗЗД разноските не са обосновано посочени ,защото по същество и този иск е основателен - разликата в присъденото се дължи на удръжките ,което не е относимо към производството. От решението / определението / не става ясно как на ответника са присъдени толкова големи суми, след като малка част от исковете е отхвърлена. От ответника по жалбата ТП ДГС –Габрово е постъпил отговор, чрез адв.Н. С.. Подчертава се,че исканото в молбата изменение е било да се присъдят разноски на ответника за две инстанции, съответно да се намалят присъдените за ищеца. Освен недължими от ответника / а единствено от клиента на адвоката, ищеца в случая /, транспортните разноски на адвоката са били и недоказани. Жалбата е постъпила в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал. 2 вр чл. 248, ал. 3 ГПК съдебен акт, с който въззивният съд се е произнесъл по за разноските с оглед изхода на делото в тази инстанция Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: Констатацията ,че са разгледани пет иска, като три от тях са уважени изцяло, един частично и един е отхвърлен изцяло с решение, съответства на съдържанието на постановения съдебен диспозитив по влязлото в сила въззивно решение. По оценяеми парични искове съразмерността от значение за разноските е постановеното в диспозитива до какъв размер искът се уважава ,съответно отхвърлянето му за горницата. Съответно на направените констатации е резрешение разноските да се възложат по съразмерност, съгласно изведения от разпоредбите на чл. 78 ал.1 и ал.3 ГПК принцип. Неоснователен е доводът за недопустимот на определението/озаглавено решение / по чл. 248 ГПК, той няма опора в съдържанието на молбата, депозирана от насрещната страна и нейното сезиращо действие. Изменение с изключване на разноските за транспорт за адвоката на ищеца е поискано от насрещната страна не изключително, а включително. Изключването от разноските на пътни разходи на процесуалния представител на ищеца е правилно и законосъобразно, след като такива не са били платени на адвоката, а единствено заявени в списък като дължими от насрещната страна. Освен че на възлагане подлежат само платените разноски, при ангажиране отговорността за разноски се покриват само тези, които по естеството си са необходими за движението на процеса - нормативно предопределени или свързани с процесуално действие,указано от съда, не и тези в дискреция на страната( напр. дали да изпрати исковата молба по пощата или да се депозира лично в съда, дали да се ползва определен вид превоз, вкл. за процесуалния представител на страната).Връзката на направените разноски с процесуални факти - израз на концентрационното начало в граждански процес ,свежда присъждането им до държавни такси по делото, направени разноски за производството като възнаграждения за вещо лице,за явяване на свидетели,за участие на преводач и тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат. Пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не се овъзмездяват (за разлика от уредбата при действието на ЗГС ,отм.). Няма ограничение за договарянето им между клиент и адвокат, като при заплащането им в рамките на договореното адвокатско възнаграждение, съдът прилага правилата на чл.78 ГПК В този смисъл е установената практика на ВКС в решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС, IV -то го, по гр.д. № 5193/2013 г., решение № 67 от 03.04.2014 г. на ВКС, IV – то г.о. по гр.д. № 2944/ 2013 г., решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВСК, IV – то г.о. по гр.д. №5091/2015 г., решение №414 от 27.07.2009 г. на ВКС, IV -то го ., по гр.д. №1049/2008 г. и др., споделяна и от настоящия състав. Неоснователно е оплакването ,че остава неясно как разноските са определени .Съдът е посочил в определението си съотношението на уважена спрямо отхвърлена част от иска ,от значение за прилагането на чл. 78 ГПК,като е взел предвид само платените разноски съгласно указанията в ТР № 6/06.11.2013г по тълк.д №6/2012г ОСГТК на ВКС.Ищецът е установил разноски за адвокатска защита ,платени 1490лв за първа инстанция и 1100лв платени за въззивната инстанция, докато ответникът е установил платени 1855лв разноски за адвокат на първа инстанция и 2425лв платено възнаграждение при въззивното обжалване, при което не се установява неправилно изчисляване при възлагането на разноските. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. И двете страни претендират разноски,извършени за защита от адвокат включително за настоящето производство,която претенция е неоснователна поначало. Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно ,затова в трайно установената своя практика ВКС не възлага на насрещната страна разноски в производство по обжалване на тази категория определения в зависимост от изхода на този спор ( опр.№ 218 от 3.08.2020 г.по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV ГО; опр. № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г. на III ;опр. № 153 от 3.04.2019 г. по ч. гр. д. № 871/2019 г. на ІІІ ГО; опр № 142 от 1.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951/2019 г. на ІІІ ГО; опр № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на І ГО; опр № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ІV ГО;опр № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV ГО и др.) Обратното разрешение би нарушило баланса в правата на страните да получат сторените разноски с оглед изхода на делото съгласно целите и принципите, намерили законодателен израз при уредбата в чл. 78 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о,