Решение № 2212 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7254/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител против решение № 15405/07.05.2025г., постановено по адм. д. № 3647/2025г. по описа на Административен съд - София-град, в частта му, с която е отменено решение № 1757/17.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за отхвърляне молбата на Б. А. С. за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на процесуалния закон, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Касаторът счита, че по отношение на кандидата за международна закрила не са налице предпоставките на чл. 9, ал.1 т.3 ЗУБ, предвид конкретната ситуация в страната на произход. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. Ответникът Б. А. С., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез процесуален представител и лично моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд София-град е сезиран с жалба от Б. А. С., гражданин на Сирия, против решение № 1757/17.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата му за признаване статут на бежанец и предоставяне на хуманитарен статут. За да отмени решението на административния орган в посочената част, съдът е приел, след подробен анализ на ситуацията в страната на произход, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, но при ненадлежно установени факти, довели и до нарушение на материалния закон. Счел е, че по отношение на непридружения непълнолетен гражданин на Сирия са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 т.3 ЗУБ, поради наличие на реална опасност от тежки посегателства, предвид безогледното насилие при условията на въоръжен вътрешен конфликт. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалният закон. Подробният анализ ситуацията в страната на произход е относима към датата на постановяване на съдебното решение. Положението в Сирия е нестабилно, но към настоящия момент правителствената армия контролира Алепо, от където е пристигнал чужденецът и градът се счита за относително сигурен. Подобра е ситуацията и в Дамаск, където се намира международното летище. Въпреки това, преценката на актуалната ситуация в страната на произход и нейното отражение върху кандидата за закрила трябва да бъде направена в светлината на неговите лични характеристики. Разпоредбите на националния закон правилно са разгледани от съда във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. В чл. 6а ЗУБ е закрепен принципът, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Съответно преценката на най-добрия интерес на детето съгласно § 1, т. 11 ЗУБ се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Според § 1, т. 5 ЗЗД същият се формира при съобразяване на възрастта, пола, желанията, преценка за влияние на промяна на обстоятелствата и т. н. По отношение на жалбоподателя тази преценка в административното производство не е извършена, съответно не е анализирана надлежно забраната за връщане или експулсиране по силата на чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., въведена в българското законодателство като принцип чрез разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Обстоятелството, че детето - подател на молбата за закрила, е непълнолетно, директно го причислява към категорията на уязвимите лица по чл. 30а ЗУБ. Съгласно съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. В същия смисъл е съображение ЗЗ от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т. ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, § 6 от тази директива. Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. Преценката относно най-добрия интерес на детето е непълна, немотивирана, бланкетна, несъобразена с посочените по-горе обстоятелства, които е следвало подробно и пълно да бъдат изследвани от административния орган. В светлината на тази правна уредба, правилни са изводите на съда, че административният орган не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история и обосноваване неприложимостта на забраната за връщане по отношение на малолетния кандидат за закрила. Предвид възрастта на кандитата за закрила и неговата уязвимост, отражението на събитията в страната на произход върху развитието на личносттта му са много по-съществени, отколкото върху възрастен човек. Като краен извод следва да бъдат споделени подробните мотиви на съда, че по отношение на непридружения непълнолетен забраната за връщане е приложима. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение