Определение № 3769 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на Д. Б. за допълване на решението по делото. Молителката твърди, че е обжалвала изцяло въззивното решение, включително в частта относно присъдените с него разноски в размер на 1920 лв., поради което желае в тази част решението на Софийския апелативен съд да бъде отменено. Освен това посочва, че в диспозитива на касационното решение съдът е пропуснал да и присъди посочената в мотивите сума за разноските за касационното производство в размер на 604,28 лв. ЗД „Бул инс АД“ не взема становище по молбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становището на молителя и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима. Изцяло основателно е искането за допълване на решението с присъждане на молителката на 604,28 лв. разноски за касационното производство, тъй като съставът на ВКС е определил тази сума в мотивите на решението, но е пропуснал да я присъди в диспозитива. Частично следва да се уважи молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, понеже с касационното решение присъденото на молителката обезщетение за неимуществени вреди е увеличено с 5 000 лв. При обжалваем интерес от 35 000 лв. въззивната жалба е била основателна за 5 000 лв., тоест адвокатското възнаграждение трябва да се намали с 14 процента-с 268,80 лв., или от 1920 лв. на 1651,20 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение