Определение № 480 от 16.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 895/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по искане за промяна на местната подсъдност по н.о.х.д. № 367/2024 г. на Районен съд – Севлиево. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Н.о.х.д. № 367/2024 г. по описа на РС-Севлиево е образувано по обвинителен акт, внесен на 19.09.2024 г. срещу М. В. А. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Според посоченото в акта по чл. 246 НПК в условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив подсъдимият е отнел от владението на собственика Ц. Д. и на неговите наследници П. Ц. Д. и Д. Ц. Д. каменни плочи и дялан камък на стойност 1 135 лева. Преди провеждане на разпоредително заседание в молба с вх. № 5212/24.09.2024 г. подсъдимият А. е поискал отвод на всички съдии от РС-Севлиево с аргумент, че един от пострадалите - П. Д. - е вписан като адвокат в Адвокатска колегия - Габрово и се намира в колегиални отношения с всички съдии от Габровския съдебен окръг, включващ районните съдилища в Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново. С отделни съдебни актове всички съдии от РС-Севлиево, на които чрез системата за случайно разпределение делото е било разпределено, са си направили отвод, възприемайки основателността на доводите в молбата на подсъдимия и позовавайки се на чл. 29, ал. 2 НПК. Единственият съдия от РС-Севлиево, който не се е отвел от делото, е съдия Н. Г.. За нея е посочено, че се намира в период на временна нетрудоспособност, което е било и причината да не бъде включена сред списъка на възможните съдии за случаен подбор и разпределение на делото. При така посочените данни, Върховният касационен съд счита, че са налице предпоставките за изпращане на делото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. Към момента на настоящото произнасяне съдия Н. Г. е единственият съдия по щат в РС-Севлиево, който не се е отвел от разглеждането на делото. Този съдия обаче се намира в период на продължителна временна нетрудоспособност. Едновременно с това обвинителният акт е внесен в съда на 19.09.2024 г., като подсъдим по него е лице, спрямо което се прилага мярка за неотклонение „задържане под стража“. Както член 22 НПК, така и чл. 5, т. 3 КПЧОС налагат разглеждане и решаване на тази категория дела своевременно и с приоритет. Следва да се има предвид още, че на 26.09.2024 г. в РС-Севлиево е постъпила молба за промяна на мярката за неотклонение на подсъдимия, по която с оглед самоотводите на съдиите в РС – Севлиево няма никакво движение. За да бъде осигурено приключването на делото в разумен срок, без да бъдат създадени значителни затруднения на страните, то следва да бъде разгледано от съд извън района на Окръжен съд – Габрово, а именно Районен съд – Троян, който се намира в близост до съда, в който е бил внесен обвинителния акт. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение