Решение № 5028 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2014 г.

Решение № 5028 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Местни приходи" при Община Ловеч и на заместник кмета на Община Ловеч срещу решение № 61 от 30.06.2014 г. по адм. д. № 183/2013 г. на Административен съд Ловеч, с което е обявен за нищожен изричен отказ за връщане на платени суми за ТБО за 2012 г., издаден от заместник-кмета на Община Ловеч, обективиран в писмо с изх. № МП 297/19.04.2013 г., постановен по искане вх. № МП 297/08.04.2013 г. на "ФМ СОЛ" ЕООД, за НИ с идентификатор по КККР на гр. Ловеч 43952.502.158 и е изпратена преписката на Директора на Дирекция "Местни приходи" при Община Ловеч - за провеждане на производство по Раздел първи, Глава ХVI ДОПК. Излагат се касационни основания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно приел, че искането на дружеството е за възстановяване на платени суми и че по искането е следвало да се издаде акт за прихващане и възстановяване, тъй като задължението е определено при условията на чл. 107 от ДОПК по подадена декларация от задълженото лице и е платено в определения срок. Неправилно административният съд заличил кмета на Община Ловеч като страна в производството и по този начин ограничил правото му на защита, след като изложил съображения за правното положение на замествания и заместващия и приел, че писмо изх. № МП 297/19.04.2013 г. е индивидуален административен акт, заличаването му като страна е съществено процесуално нарушение. Счита се, че са правилни изводите, че искането за заплащане на сумата не следва да се възприема като справка по чл. 107, ал. 2 ДОПК и като искане за определяне на задълженията с АУЗД, но не следва да се приема и като изискващо процедура по Глава ХVI ДОПК. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за недопустима и неоснователна. Представя писмена защита. Прокурорът дава заключение, че касационната жалба е основателна, а оспореното решение е недопустимо. Ако се приеме, че съдебното решение е допустимо, по същество е законосъобразно. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С оспореното в настоящото производство съдебно решение, съдът е обявил нищожността на изричен отказ за връщане на платени суми за ТБО за 2012 г., издаден от заместник-кмета на община Ловеч, обективиран в Писмо с изх. № МП 297/19.04.2013 г. и е върнал преписката на директора на дирекция "Местни приходи" при община Ловеч за провеждане на производство по Раздел I, Глава ХVI на ДОПК по Искане вх. № МП 297/8.04.2013 г. по описа на същата община, подадено от "ФМ СОЛ" ЕООД. Приел е, че процесният акт би следвало да бъде издаден от орган по приходите - определен с изрична заповед на кмета на община Ловеч - служител от общинската администрация, в процедурата по чл. 128 и следващите от ДОПК по искане за възстановяване на ТБО по ЗМДТ, с издаване на АПВ или мълчалив отказ по чл. 131 от ДОПК. Обжалваният акт е издаден от некомпетентен по материя и степен орган - от заместник кмета на община Ловеч, заместващ кмета на община Ловеч, който няма качеството на "орган по приходите" по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. Кметът /или заместващият го заместник кмет/ е с качеството на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК и е компетентен да разгледа единствено жалби против ревизионни актове /или АПВ/ по административен ред, осъществявайки само контрол за законосъобразност. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е отговорил подробно и аргументирано в мотивите на акта си защо приема атакувания пред него административен акт за нищожен, като издаден от некомпетентен по материя и степен орган и в противоречие с установената за издаването му форма и процедура. Решението е недопустимо. С протоколно определение от 31.01.2014 г. съдът заличил като страна ответник кмета на Община Ловеч, с определение от 25.03.2014 г. съдът конституирал като ответник по делото зам. кмета на Община Ловеч. Видно от приложената по делото Заповед № 448/15.04.2013 г. на кмета на община Ловеч, оспореният индивидуален административен акт е издаден от заместник-кмета на община Ловеч при условията на заместване. Заместването е осъществено поради фактическа невъзможност на титуляра да изпълнява функциите си - служебна командировка в чужбина и в съответствие с нормативното изискване по чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА. С оглед на това е налице предоставяне на правомощия на заместник кмета на община Ловеч, които последният да упражнява от името на кмета на община Ловеч в рамките на посочения в заповедта период и с изтичането на който период правомощията на заместващия се прекратяват и отново компетентен е кметът на община Ловеч. Предвид горното не е следвало кметът на община Ловеч да бъде заличаван като страна по делото с определение от 31.01.2013 г. и с неговото участие е следвало да приключи първоинстанционното съдебно производство. За да стори това, съдът неправилно е тълкувал същността на институтите "делегиране на правомощия" и "упражняване на правомощия при заместване", съгласно ТР от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. Със заличаването на кмета на община Ловеч съдебното производство е проведено с ненадлежна страна. Правилното конституиране на страните по делото е задължение на съда по чл. 153, ал. 1 от АПК, като проведеното съдебно производство без участието на надлежна страна е недопустимо, тъй като се е осъществило при липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството - участието на надлежните страни. С оглед на горното, обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Крайният извод на съда за нищожност на оспорения акт е законосъобразен, но с оглед същественото нарушение на съдопроизводствените правила настоящата инстанция не може да се произнесе по съществото на спора. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение