Определение № 2370 от 24.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1509/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, представлявано от главен юрисконсулт Х. И., за спиране изпълнението на решение № 232 от 16.07.2025г. по в.т.д. № 20255001000281/2025г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 444 от 18.12.2024г. по т.д. № 177/2023г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД е осъдено да заплати на Д. Р. А. сумата 105 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от смъртта на майка й Е. Д. А., починала при ПТП на 29.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението. Против въззивното решение в преклузивния срок по чл.283 ГПК е подадена касационна жалба от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, [населено място] с изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и са представени доказателства за внасяне по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ на дължимата за производството по чл.288 ГПК държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 лв.. От счетоводна справка, изготвена от служител в Счетоводния отдел на ВКС, се установява, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят е депозирал обезпечение в размер на 105 000 лева, съответстваща на присъдената с осъдителното решение сума. Предвид гореизложеното съдът констатира, че са налице условията по чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране изпълнението решение № 232 от 16.07.2025г. по в.т.д. № 20255001000281/2025г. на Апелативен съд Пловдив. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение