Определение № 3434 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2920/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на К. Ц. М., в качеството му на управител на Етажната собственост на собствениците на обекти в сграда с идентификатор 68134.512.190.3, бл. 37, вх. „В“, [жк], гр.София, чрез адв. Михайлов, срещу Протоколно определение №5854/11.02.2026г., постановено по адм. дело №5772/2025г. по описа на Административен съд – София град, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу Разрешение за строеж /РС/ №1/27.01.2025 г., издадено от Главен архитект на Район „Сердика“ – Столична община /СО/ и производството по делото е прекратено. С доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуални правила и поради необоснованост, се иска неговата отмяна и връщането му за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Ответникът - „В.М.В. – ДЕНЕВИ“ ЕООД, чрез адв. Игнатов, в писмен отговор взима становище за неоснователност на частната жалба. Не претендира разноски. Останалите ответници не изразяват становище по реда на чл. 232 от АПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното РС е с предмет „Вътрешно преустройство и разделяне на самостоятелен обект – „банков офис“ с идентификатор 68134.512.190.3.117 по КККР на гр. София, на четири броя гаражи и офис.“. Първостепенният съд е събрал относимите за спора доказателства, в това число е изслушал и заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза, след което е извършил правилни фактически установявания и е възприел правни изводи, които се споделят от настоящия съд. Правилно е установено, че за процесното РС не е приложима разпоредбата на чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ, съгласно която заинтересовани лица в случай на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж са тези по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 и чл.39, ал. 2 ЗУТ, но само в случай на преустройство и промяна предназначението на жилищен обект в такъв за други нужди. Това е така, тъй като в случая, по отношение на строежа, предмет на процесното РС, не се касае за промяна предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в сграда, а за промяна на нежилищно помещение – „банков офис“ в други самостоятелни нежилищни обекти – „гаражи и офис“. По отношение на такъв вид обекти е приложима нормата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, която не попада в обхвата на чл. 149, ал. 2, т. 2. Затова и в случая следва да се изследва само наличие на предпоставките по чл. 185, ал. 1, т. 2 до т. 4 към които препраща чл.38, ал.5 ЗУТ, за да се прецени дали са налице, защото ако са, то трябва да са спазени изискванията на чл.185, ал.2 или ал.3 от ЗУТ, съответно тогава останалите собственици в етажната собственост биха имали правен интерес от оспорването на процесното РС. От доказателствата по делото, включително и от заключението на приетата СТЕ, е установено, че с одобрения проект и оспореното строително разрешение не се засягат конструктивни елементи на сградата и не се променя нейната здравина и носимоспособност, каквото е единственото основание на оспорващите. В допълнение, съдът е изследвал и направил извод, че от сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и процесния строеж, със същия не се отнемат общи помещения и площи, както и не се променя тяхното предназначение. Не се твърди от оспорващите и не се доказва промяната в предназначението на процесния самостоятелен нежилищен обект да е свързана и да допуска наднормено шумово и друго замърсяване. При така установените факти, изводът е, че спорното преустройство попада в обхвата на чл. 185, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, тъй като се извършва в условията на чл.38, ал.5, изр. първо от ЗУТ, тоест за него не се изисква съгласие на останалите собственици в етажната собственост и по аргумент от чл. 149, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тези лица не са заинтересовани да оспорят процесното РС. Те не попадат като заинтересовани от оспорването лица и в никоя друга от хипотезите на ал.2 от тази норма. По изложените мотиви, обжалваното съдебно определение е постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,