Решение № 10589 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2380/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община, подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт П. Станков, срещу решение № 1465 от 13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 7947/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-С-3/22.03.2024 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) София. Касационният жалбоподател по подробно изложени съображения в касационната жалба навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че указанията, дадени с решение № 8197 от 28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 751/2025 г., по описа на Върховния административен съд (ВАС) са изпълнени частично от АССГ. Изразява несъгласие с извода на съда, че след като каналът не е част от селищната канализационна мрежа, той е публична общинска собственост. Счита, че атакуваната заповед е постановена в противоречие на изискванията за форма и при липса на мотиви. Твърди, че е нарушено правото на защита на Столична община, доколкото заповедта няма за адресат Столична община и не предписва последици за общината и за същата остава неясно в какво качество й се връчва заповедта и срещу какво следва да се защити. Твърди, че процесният канал е частна, а не общинска собственост, тъй като само част от трасето попада в общински имот. Моли за отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски както и юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. Ответникът - началник на РДНСК София чрез пълномощника си главен юрисконсулт С. Младенова в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и по подробно изложени съображения пледира атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената пред АССГ заповед ДК-02-С-3/22.03.2024 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – София, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „Уличен канал ф 200 по улица „Борис Карадимчев“ от СКО за УПИ IX, кв. 9, м. „НПЗ Хладилника-Витоша“ (в близост о.т. 112) до улица „Димитър Бояджиев“ и от улица „Димитър Бояджиев“ по алея между кв. 9 и кв. 10 до заустване в бетонен уличен канал за смесени отпадни води d=400 мм, ситуиран в северна посока на улица „Сребърна“ между о.т. 33з и о.т. 71а, м. „НПЗ Хладилника-Витоша“, район „Лозенец“ – Столична община, преминаващ през ПИ с идентификатор 68134.903.3372, ПИ с идентификатор 68134.903.2617, ПИ с идентификатор 68134.903.3387, ПИ с идентификатор 68134.903.3385 и ПИ с идентификатор 68134.903.2619. Строежът е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 9 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата и видовете строежи. Негов възложител и собственик е Столична община, а данни за изпълнителя не са представени. Извършен е без строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3, предложение второ и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид времето на извършване на строежа – 2023 г., същият не е търпим по § 16, ал. 1 ПРЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 8197 от 28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 751/2025 г., по описа на ВАС е отменено решение № 23715 от 15.11.2024 г., постановено по адм. дело № 3930/2024 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания при новото разглеждане да се установи, включително с използването на специални знания, точното местоположение, вид и категория на наредения за премахване строеж, има ли издадени за него строителни книжа и/или удостоверение за въвеждане в експлоатация, чия собственост е строежът и съобразно тези установявания да се направи преценка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК. В хода на производството пред съда, в изпълнение на задължителните указанията на Върховния административен съд, дадени с решение по адм. дело № 751/2025 г. при новото разглеждане на делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. В заключението вещото лице е приело, че: 1) Процесният участък от канализационната мрежа – предмет на премахване, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДТ) на ЗУТ и е трета категория строеж по смисъла на разпоредбите на Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Същият е изграден с диаметър, който не отговаря на изискванията за минималния диаметър на участъци от канализационната мрежа, регламентиран в Наредба № РД-02-20-8/17.05.2013 г. Същият не може да се квалифицира като сградно канализационно отклонение поради обстоятелството, че не отговаря на местоположение и предназначение на разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. 2) Процесната канализация е изградена в два основни участъка съгласно приложената от вещото лице скица и е в съответствие с описаното в Констативния протокол и заповед на РДНСК. Първият участък с дължина около 45 м. е по улица „Борис Карадимчев“ до ревизионна шахта на кръстовище с улица „Димитър Бояджиев“. Участъкът е в изградена улица с автомобилен достъп, като около 30 м. от улицата е с асфалтова настилка, а останалата част – с трошенокаменна настилка. Вторият участък с обща дължина около 105 м. е от ревизионна шахта на кръстовище на улица „Борис Карадимчев“ с улица „Димитър Бояджиев“ до улица „Сребърна“. Теренът на трасето е с поддържани тревни площи (със система за поливане) и пешеходни пътеки. По участъка до заустването са изградени 3 бр. ревизионни шахти на посочените разстояния. Реализираната канализационна схема не отговаря на заложените параметри в изходни данни на „Софийска вода“ АД и параметрите, заложени в указателни писма № САГ16-БДОО-1293/2016 г. за имот кв. 9, УПИ IX – 257 и № САГ22-БДОО-360/2022 г. за имот кв. 9, УПИ X – 1566, както и в приложения Договор за поръчка за изграждане на канализация № СОА18-ДГ60-188/2018 г. 3) На основание на съпоставяне на данните за указаните периоди в материалите по делото и допълнително набраната информация, указана в докладите на надзорната фирма за въвеждане на сградите с възложители „АМСТРОЙ КО“ ООД и „ДИ ПИ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД може да се заключи, че изграждането на участъците от процесния канализационен клон е изграден в периода от 13.01.2023 г. до 03.04.2023 г. За процесните участъци няма налични строителни книжа в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове. 4) След преглед и анализ на разрешения за строеж № 103/24.11.2020 г. за „АМСТРОЙ КО“ ООД, разрешение за строеж № 105/14.12.2020 г. за „ДИ ПИ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти № СОА18-ДГ60-188/08.11.2018 г., доклади на надзорна фирма „ТОП НАДЗОР КОНСУЛТ“ ЕООД за строежи в кв. 9, УПИ X – 1566 и УПИ IX – 257 и издадени удостоверения за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда с подземни гаражи, офиси и ателиета“ № 452/04.05.2023 г., с възложител „АМСТРОЙ КО“ ООД, удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда с подземен гараж“ № 582/07.06.2023 г., с възложител „ДИ ПИ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, и двете издадени от главния архитект на Столична община, се констатира, че в посочените документи и проведени процедури не е включен подобект по част външни ВиК връзки и не е издавано удостоверение за въвеждане в експлоатация на външни участъци от ВиК системите в т.ч. на процесния обект. 5) Към датата на изграждане и към датата на постановяване на процесната заповед за строежа няма налични строителни книжа за проектиране, съгласуване, издаване на разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и подзаконовата нормативна уредба. Не са изпълнени разпоредбите на ЗУТ и са налице предпоставки за условия за издаване на процесната заповед. Съдът е счел, че експертизата е компетентно изготвена, като е отбелязал, че договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти № СОА18-ДГ60-188/08.11.2018 г. не е относим към имотите, които обслужват процесния уличен канал. Съдът е установил, че този договор е сключен за изграждане на уличен канал, който обслужва УПИ XI – 259, който има различно трасе. Въпреки това е приел, че посочването му в заключението на вещото лице по въпрос 4, не променя извода му за липса на удостоверение за въвеждане в експлоатация с оглед останалите доказателства по делото. Съдът не е приел и извода в т. 5 от експертизата, в която вещото лице е заявило, че следва да се издаде заповед за спиране на строежа по смисъла на чл. 222, ал. 1 от ЗУТ. Посочил е, че производството касае заповед за премахване на незаконен строеж, а не заповед за спиране на незаконен строеж, и че съдът не е задавал въпрос на вещото лице дали са налице основанията за издаване на заповед по чл. 222, ал. 1 или чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, поради което е счел, че не следва да обсъжда тази част от заключението. От правна страна съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, с валидно делегирани правомощия, по силата на т. 10 от заповед № РД-13-299/27.09.2023 г. на началника на ДНСК, и предвид категорията на строежа. С оглед даденото заключение от вещото лице, съдът е установил, че процесният уличен канал представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Посочил е, че същият е част от техническата инфраструктура, предназначен за водоснабдяване и отвеждане на отпадъчни води от изградените сгради в кв. 9, УПИ X – 1566 и УПИ IX – 257 и представлява „строеж“, съответно подлежи на проектиране, съгласуване и издаване на разрешение за строеж, изграждане и узаконяване по разписаните в нормативната уредба правила и процедури. На основание чл. 137, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, ВиК мрежите се категоризират като трета категория строежи. Същият не е сградно канализационно отклонение, тъй като предназначението на последното е да отведе отпадъчните води от имота до клона на уличната канализация, ситуирана в уличната регулация. Анализирайки относимата правна уредба и при преценка на изградения канализационен участък съдът е установил, че след излаза с парцелите, същият е ситуиран в общински (и частично в частни) парцели по отреден регулационен план и не може да се квалифицира като канализационно отклонение, т.е. уличният канал не отговаря на местоположение и предназначение на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочил е, че процесният обект не е и участък от селищната канализационна мрежа, поради констатирания диаметър на тръбите, тъй като минималният диаметър на участъци от канализационната мрежа е регламентиран в Наредба № РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи, като в чл. 21, ал. 1 е посочено, че при проектирането на гравитационни канализационни мрежи се приема минимален вътрешен диаметър 250 mm на тръбите с кръгло напречно сечение. Посочил е, че некръглите напречни сечения трябва да осигуряват не по-малка хидравлична проводимост. Съдът е приел също, че оспорената заповед е издадена в законоустановената форма по чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа фактически и правни основания за издаването й. Обсъдена е липсата на изрично записване в диспозитива, че адресат на заповедта е Столична община, която се преодолява с посочване в мотивите, че общината е собственик и възложител на строежа, а задълженията за изпълнение по т. 2 и т. 3, са вменени именно на възложителя. АССГ е установил също липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел - да не се допускат незаконни строежи. По безспорен начин е установено, а и не се оспорва липсата на строителни книжа. Същото е потвърдено от всички изследвани по делото доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице в отговора по въпрос 5. Процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ и е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, защото е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. По повод спорния по делото въпрос и възраженията на Столична община срещу определянето й за адресат на заповедта, съдът се е позовал на чл. 64, ал. 1 ЗУТ и чл. 19, ал. 1, т. 4, б. “б“ от Закона за водите (ЗВ), които предвиждат, че този тип съоръжения на техническата инфраструктура са публична общинска собственост. Поради това е прието, че като собственик, общината е възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, респ. надлежен адресат съгласно § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. От приетата по делото СТЕ се потвърждава установеното от органите на РДНСК – София трасе на уличния канал, като безспорно същият минава през имоти с идентификатори 68134.903.3372, 68134.903.2617, 68134.903.2619 – публична общинска собственост. Констатирано е, че от съставената от вещото лице скица, установяваща местоположението на канала, съответства на трасето, обективирано в окомерната скица в Приложение 1 към констативен акт № С23-1322-2/21.02.2024 г. Съдът е посочил, че за да изготви заключението си, вещото лице е посетило и строежа, за което са представени и снимки на трасето като приложение към заключението. По отношение търпимостта, предвид установения период на изграждане, който съгласно заключението по въпрос 3 от СТЕ е - 13.01.2023 г. до 03.04.2023 г., е прието, че в случая са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Поради това съдът е споделил извода на органа, че процесният строеж не може да се квалифицира като търпим. Позовавайки се на заключението на вещото лице и дадения отговор по въпрос 4 от СТЕ е установено, че няма издадени удостоверения за въвеждане в експлоатация на водопровод и канализация, които да обслужват сградите в кв. 9, УПИ X – 1566 и УПИ IX – 257. Прието е, че издадените служебни бележки № ТУ-3107/07.09.2022 г. за изградено сградно водопроводно отклонение и № ТУ-3108/07.09.2022 г. за изградено сградно канализационно отклонение, не оборват тези констатации. Обсъдени са и приложените договор № 18/10.01.2023 г. и договор № 519/14.03.2022 г. за присъединяване на недвижим имот в УПИ IX – 257, съответно в УПИ X – 1566, като съдът е достигнал до извод, че те също не водят до индиция за наличие на строителни книжа за изграждане на процесния канал. Констатирано е, че в чл. 2, ал. 1 т. 3 от посочените договори изрично е записано следното: присъединяването се извършва след влизане в сила на настоящия договор чрез сградно канализационно отклонение по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 4 със следните технически параметри – 200 PVC. Съдът е достигнал до извод, че тези договори са за изграждане на канализационно отклонение, което съгласно заключението по т. 1 от СТЕ и от текста на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 4, е установено, че не е процесният уличен канал. При съвкупния анализ на всички доказателства по делото, в т.ч. писмо № С23-1322-03-913/15.05.2023 г. на „Софийска вода“ и заключението на вещото лице, съдът достига до извод, че Софийска вода не е съгласувала проекти за улични водопроводи. Посочено е, че в проверената от вещото лице документация, също не се е установило наличие на строителни книжа за подобект „ВиК“ – външни връзки, касаещи ВиК мрежи. Съдът е посочил, че тези изводи се потвърждават и от заключението по т. 5 от експертизата, в което е отразено, че за строежа няма строителни книжа за проектиране, съгласуване, издаване на разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация в съответствие със ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му за процесния строеж. Съдът е формирал извод, че доколкото строежът не попада в изключенията на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 ЗУТ, уличният канал е незаконен, тъй като се извършва без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж – налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което оспорената заповед е законосъобразна и уличният канал подлежи на премахване. При тези мотиви съдът е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изпълнил дадените му задължителни указания от ВАС и при вярно установена фактическа обстановка е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - приложените материали по административната преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства и заключението на вещото лице се установява, че строежът описан по-горе и представляващ: „Уличен канал“, е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, което е в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Поради това същият е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ подлежи на премахване. Тези факти не се оспорват от Столична община, като възражението е, че в заповедта не е посочен адресат, което обаче, не може да обуслови незаконосъобразност на заповедта. Не е налице нарушение относно изискването за съдържанието на заповедта за премахване на незаконния строеж, с непосочването в нейния диспозитив на лицето, което е задължено да премахнат строежа. Заповедта по чл.225 и чл.225а от ЗУТ може да бъде издадена и без адресат, когато нарушителят – този, който е извършил строежа, не може да бъде установен, но задължен да го премахне е онзи, който към момента на издаване на заповедта се легитимира като негов собственик/владелец, тъй като той с упражняване на правомощията от съдържанието на правото на собственост, обективира решение да притежава незаконен строеж в нарушение на разрешителния режим по ЗУТ. Премахването на незаконен строеж е принуда спрямо волята на собственика/владелеца, защото против нея, въпреки правото само той да се разпорежда с вещта, включително чрез нейното унищожаване, това действие му се вменява и се извършва принудително, ако не бъде изпълнено задължението в срок. Следователно дори да няма посочен адресат, онзи който се легитимира като носител на притежавани, но засегнати вещни права или упражняващ само фактическо владение, разполага с право на защита, чрез обжалване на заповедта. В случай, че лицата, засегнати от разпореждането за премахване са известни – от достъпни за органа регистри, както е в настоящия случай, и е могло да бъдат установени, но не им е връчен констативен акт, тогава има основание да се преценява дали не уведомяването им с право на възражение е съществено процесуално нарушение на правото на защита, допуснато в хода на административното производство. Настоящия случай не е такъв. В мотивите на заповедта е установен собственикът на поземлените имоти. Заповедта по чл.225 и чл. 225а от ЗУТ може да бъде издадена и без да посочва адресат, когато нарушителят – този, който е извършил строежа, не може да бъде установен, но задължени да го премахнат са онези, които към момента на издаване на заповедта се легитимират като негови собственици/владелци, тъй като те с упражняване на собственическите си правомощията, обективират решение да притежават незаконен строеж в нарушение на разрешителния режим по ЗУТ. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговият извършител, така и неговия собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 ЗУТ и § 3 от Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите от ДНСК. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, от мотивите на заповедта е видно, че административният орган е приел за адресат на заповедта - собственика на строежа, който съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗВ е общината, която е собственик и на три от имотите през които е прокаран уличния канал. С това органът е изпълнил изискванията на закона, като е насочил заповедта към собственика на строежа. Първоинстанционния съд е установил, включително с използването на специални знания точното местоположение, вид и категория на наредения за премахване строеж, има ли издадени за него строителни книжа, чия собственост е строежът, като съобразно тези установявания е направил преценка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК съгласно задължението му по чл. 168 АПК. Правилно съдът приема, че времето на изпълнение на строежа изключва определянето му като търпим съгласно § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ, така и по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Периодът на неговото изграждане - 13.01.2023 г. до 03.04.2023 г., е извън приложното поле на изброените разпоредби. Поради това строежът като незаконен и недопустим подлежи на премахване. Възражението на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до накърняване на правото на защита на Столична община е неоснователно. Няма съмнение, че в случая е изпълнена предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Съставен е констативен акт, който е надлежно връчен на адресата. Дори в самата касационна жалба е посочено, че Столична община не твърди, че не е получила уведомително писмо за издадения констативен акт, нито твърди, че не е получила констативния акт. Това обстоятелство се потвърждава и от доказателствата по делото, а именно писмо изх. № С23-1322-00-223 от 22.02.2024 г., получено на същата дата (стр. 31 от адм. дело № 3930/2024 г.), от което е видно, че констативният акт е съобщен на кмета на Столична община. Видно от констативен протокол № С23-1322-2/05.03.2024 г. не са постъпвали възражения в 7-дневния срок срещу констативен акт № С23-1322-2/21.02.2024 г. В случая дори да се приеме, че е налице нарушение по чл. 26 АПК, то не е съществено, защото Столична община е реализирала изцяло правото си на защита чрез участие в съдебното производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, поради което в полза на бюджета на ДНСК, съгласно чл. 2 от нейния Устройствен правилник, следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, като същото се определя в размер от 120 (сто и двадесет) евро, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Едва в настоящото производство от процесуалния представител на ответника е заявена претенция за присъждане на разноски, представляващи допълнителен депозит за възнаграждение за вещо лице. Такова не следва да се присъжда, тъй като искането не е направено до приключване на устните състезания пред първостепенния административния съд, от който следва да се претендира. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,