Определение № 4049 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1986/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ против решение № 21/23.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 327/2022 г. от ІІІ-ти състав на АС – Велико Търново. Не са постъпили писмени отговори от ответниците по делото. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че искането за отнемане на незаконно придобито имущество е частично неоснователно и е постановил решение по същество на спора в тази чести. Съдът е приел, че общият размер на доходите на проверяваното лице възлиза на 38620,43 лв., а общият размер на разходите на проверяваното лице и съпругата му възлиза на 129549 лв. От правна страна е прието, че в полза на държавата се отнема само имущество, което е незаконно придобито, но не и приходи или доходи. За да се постанови отнемане на имуществото, същото трябва да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица. Не може да се отнема равностойността на имущество, преминало през патримониума на проверяваното лице, което не е негово притежание в края на проверявания период. Възмездното отчуждаване на имущество, за придобиването на което е установен законен източник, през периода е от значение при наличие на разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването – при по-висока придобивна стойност ще е налице разход, а при по-висока стойност на отчуждаване, разликата е доход. Изводът на съда, че релевантното имущество за отнемане и за преценка наличието на значително несъответствие, е наличното имущество в края на периода, е мотивиран и от естеството на предявения иск. При уважаване на иска настъпва санкционната последица и конститутивното /правопреобразуващото/ вещно прехвърлително действие на постановеното съдебно решение по отношение на имущественото право, предмет на отнемането. С оглед на това, релевантното имущество, което следва да се има предвид при постановяване на отнемането и при преценка наличието на значително несъответствие, е наличното в края на периода имущество. Само когато то липсва или е отчуждено след края на проверявания период, подлежи на отнемане паричната му равностойност. Да се приеме, че при всяко преминало имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, следва да се постановява отнемане на паричната му равностойност по правилото на чл. 151 ЗПКОНПИ, би означавало в полза на държавата да се създаде парично вземане, което е в разрез с характеристиката на предявения иск. Съдът е посочил, че е възможно имуществото да е отчуждено в рамките на проверявания период, но средствата от него да не са потребени към края на периода, което би довело до двойно санкциониране – веднъж като отнемане на паричната равностойност на преминалото имущество, втори път – като отнемане на намерените у ответника парични средства /чл. 147 ЗПКОНПИ/. Правните изводи на съда са изцяло в съответствие с тълкуването, дадено с т.р. по т.д. №4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което, не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. С решението е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Поставените в тази насока правни въпроси са разрешение в съответствие с горното тълкуване, поради което не са налице касационни основания относно допускането на касационното обжалване. Твърденията за наличие на противоречие с практиката на ВКС по отношение на правната квалификация на искането за отнемане на незаконно придобито имущество не обосновават допустимост на касационното обжалване, доколкото решаващите изводи на съда касаят тълкуването на въпросите, предмет на постановеното и цитирано по-горе тълкувателно решение, а не нормата на закона, на която се основава искането. Липсват твърдения за допуснати процесуални нарушения пред първата инстанция във въззивната жалба, като искането за допускане на допълнителна експертиза, направено с жалбата е оставено без уважение на основание, което е неотносимо към поставения правен въпрос, свързан с твърдения за непълнота на доклада и липса на указания към страните. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС