Решение № 118 от 6.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1053/2009 г.

Решение № 118 от 6.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1053/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на "З. хр. Б. - Ф." - гр. Д. срещу решение № 16 от 23.04.2009 г. по гр. д. 37/09 г. на Бургаски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 108/16.01.2009 г. по гр. д. № 118/08 г. на Я. окръжен съд по същество е отхвърлен предявения от дружеството - касатор против В. И. М. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Касаторът е поддържал оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В тази връзка е развит довод за това, че при постановяване на обжалваното решение, съдът изцяло е пренебрегнал обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт, който установявал спрямо всички, че отразените в него факти са се осъществили по начина, по който са били обективирани от него. Посочено е още, че неправилно съдът е кредитирал изслушаните свидетелски показания във връзка с факти за доказването, на които законът изисквал писмен документ. Развити са и доводи свързани с възможността на страните по сделката да изменят договорените с предварителния договор условия, като тази воля следва да бъде преценявана съобразно окончателния договор между тях. Ответникът по касация- В. И. М. от гр. Я. е на становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение - правилно. С определение № 320 от 27.04.2010 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Бургаски окръжен съд е приел, че макар и да няма представен предварителен договор за продажба на земеделски земи, сключен между страните, то наличието му се извежда от доказателствата събрани по спора - липсата на спор между тях за неговото сключване, удостоверение от нотариуса пред когото е бил изслушан такъв договор, а окончателната продажна цена по предварителния договор е изведена от представената сметка по чл. 89 Закон за нотариусите. С оглед така установеното, въззивният съд е приел, че не била налице воля за промяна на договорената с предварителния договор цена, за което имало индициращи факти - изпратената от ищеца до ответника нотариална покана за отразяване на платената от него цена в нотариалния акт и свидетелските показания на св. Х., която установила, че вписване на по-ниската цена в нотариалния акт била по искане на купувача. Направен е извод, с оглед това за неоснователност на иска. Поставените от касатора въпроси, разрешени с въззивното решение са относно доказателствената сила на нотариалния акт спрямо изявленията на страните обективирани с него, допустимостта за промяна на съществените условия на сделката, визирани в предварителния договор. Тези въпроси са решени от състава на апелативния съд в противоречие с решение № 70 от 11.05.2004 г. по гр. д. № 1402/03 г. на ВКС, V г. о., с което е прието, в случай, аналогичен като фактическа обстановка спрямо разглеждания, че функцията на предварителния договор е да обвърже страните за възмездно прехвърляне на права, за които закона изисква форма за тяхната действителност, докато тези права се прехвърлят с окончателния договор, чието съдържание може да бъде различно от това на предварителния договор, съобразно изявената воля на страните и следващата от чл. 9 ЗЗД свобода да предоговарят съществените условия на сделката, като е направен извод, че със сключването на окончателния договор между страните може да бъде преодоляна всяка клауза на предварителния договор и новата уговорка няма да бъде недействителна. Обосновано от касатора е противоречие при разрешаване на поставените въпроси и с приетото по решение № 29 по гр. д. 1105/04 г. на ОСГК на ВКС, с което изрично е изяснено, че правни последици поражда само окончателното съгласие, обективирано от нотариалния акт, като не може да бъде заместена изричната окончателна воля на страните, постигната в окончателния договор и изразена в нотариалния акт с това, което те са проектирали с неокончателното им споразумение, което би определило съдържанието на сделката, само ако окончателния договор не е сключен. Настоящия състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на поставените материалноправни въпроси, дадени с решение № 70 от 11.05.2004 г. по гр. д. № 1402/03 г. на ВКС, V г. о. и с решение № 29 по гр. д. 1105/04 г. на ОСГК на ВКС и обжалвания съдебен акт, на основание чл. 291, ал. 1 ГПК приема следното: Дефинитивно, договорът съставлява съглашение насочено към частноправни последици, като тези последици са детерминирани от съгласието т. е. те са такива каквито страните ги желаят и съответно постигнат съгласие за настъпването им. След сключване на договора свободата за договаряне на страните по него се трансформира в изискването за задължителната сила на съглашението. Тези характеристики липсват при предварителния договор, който поради това, че не поражда целения правен резултат на сделката, която ще бъде сключена в бъдеще има за предмет единствено договарянето за сключване на окончателен договор. Общото между тях се състои в това, че предварителния договор трябва да отговаря на общите изисквания за договорите - т. е. задължителна част от съдържанието му са всички общи елементи присъщи на договора - съгласие, основание и предмет - арг. чл. 19, ал. 2 ЗЗД. Когато предмет на предварителния договор е продажбата на недвижим имот задължителното договаряне обхваща описанието на вещта и цената. Договореното по тези съществени елементи има обвързваща сила единствено при осъществяване на преобразуващото право, регламентирано от чл. 19, ал. 3 ЗЗД, тъй като ако същественото съдържание на окончателния договор не е уредено в предварителния, съдът няма да може с решението си да замести окончателния договор. Този извод произтича от това, че не страните сключват доброволно окончателния договор, а съдът осъществява едно тяхно дължимо поведение, произтичащо от поетото с предварителния договор задължение. При предварителния договор няма разместване на имуществени блага, което прави сделката организационна, като целта му е да се придобие преобразуващото право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД т. е. да бъде сключен окончателния договор. Целта, обаче, на окончателния договор е различна. И тъй като целените правни последици, а когато предмет на договора е недвижим имот и вещната транслация се определят от окончателния договор, то и предварителния няма, с оглед очертания му предмет задължителна сила по отношение на включените в него елементи, които добиват своят завършен вид едва със сключването на окончателния. Следователно, страните могат да променят съществените условия на окончателния договор, визирани в предварителния договор, тъй като негов предмет е само постигане на съгласие по това, че те се обвързват да сключат окончателен договор. От изложеното следва, че страните могат в съответствие с чл. 9 ЗЗД да постигат съгласие по отношение на съществените елементи на договора до неговото сключване, без да бъдат обвързвани от постигнатото съгласие с предварителния договор по тези елементи, като съобразно изискването за форма при прехвърлянето на недвижими имоти в съответствие с чл. 18 ЗЗД, нотариалния акт единствено обективира договореното по тези съществени елементи, а именно - цена и предмет и има обвързваща сила. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ГПК, ВКС, в настоящия си състав приема за правилна практиката, обективирана с решение № 70 от 11.05.2004 г. по гр. д. № 1402/03 г. на ВКС, V г. о. и с решение № 29 по гр. д. 1105/04 г. на ОСГК на ВКС. По основателността на касационната жалба: С нот. акт № 85, т. VII, рег. № 5098, д. № 1010/07 г. дружеството - ищец по спора е продало на ответника земеделска земя - 24 ниви, находящи се в землището на с. Л., общ. Е. за сумата 3063, 02 лв. С нот. акт № 86, т. VII, рег. № 5099, д. № 1011/07 г. се установява, че между същите страни е сключен договор за продажба на земеделски земи - 28 ниви, находящи се землището н с. Голям Д., община Е. за сумата 4954.27 лв. Така е установено поддържаното от ищеца, че договорената цена по сделките е общо за описаните по нотариалните актове имоти на стойност 8097.29 лв. Установено е още по спора, че ищецът е превел на ответника сумата 102 777.21 лв. съобразно банково удостоверение от 21.05.2008 г. на "Р. Б.". Ответникът не установява в производството основание, на което е платена разликата между договорената цена, обективирана от посочените нотариални актове, установяващи извършената продажба и преведената му сума, поради което и във връзка с изложеното по решаване на поставения правен въпрос, предявеният иск се явява основателен и доказан. В тази насока ирелевантно е изложеното от ответната страна във връзка с това, че страните не спорели за наличието на предварителен договор, с който била определена цена на имотите, различна от тази посочена в нотариалните актове. Както вече бе мотивирано при разрешаване на поставения материалноправен въпрос по отношение на съществените елементи на договора неговото окончателно сключване в предвидената от закона форма е единствено релевантно при очертаването им. След като исковата сума е получена без правно основание то и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 193, ал. 1 ГПК вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде уважен. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени разноски за всички съдебни инстанции, с оглед изхода на спора в размер на 8050.19 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение