Определение № 3788 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4745/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Г. К. срещу решение № 2900 от 02.06.2023 г. по в. гр. д. № 2313/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 104 от 04.01.2023 г. по гр. д. № 9641/2022 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) осъдителни искове с правни основания чл. 71, ал. 1, т. 2, пр. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) за преустановяване от страна на ответника на нарушение спрямо ищеца, извършено със заповед № 45/09.11.2010 г. на председателя на ДАМТН, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца въз основа на нормата на чл. 5 Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), която е обявена за дискриминационна с влязло в сила решение на ВАС; за възстановяване на положението преди дискриминационното нарушение (възстановяване на служебното му правоотношение с ДАМТН) и за въздържане в бъдеще от извършване на други нарушения. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Твърди, че въззивното решение е постановено в незаконен съдебен състав, тъй като не е спазена нормата на чл. 9 ЗСВ при сформирането му, изискваща електронно разпределение на делото на случаен принцип. Поддържа също, че въззивният съдебен състав, постановил обжалваното въззивно решение, е незаконен и на друго основание – не отговарря на критериите за независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 47, ал. 6 ДЕС вр. с чл. 47 Хартата за основните права в ЕС, чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС, чл. 7 Конституцията на РБ и чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК досежно съдията – докладчик Темислав Димитров. Счита, че решаващият съд е нарушил императивните правни норма на чл. 121, ал. 4 Конституцията на РБ, чл. 297 - чл. 299 ГПК, както и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Твърди, че съдебният състав не е мотивирал своите изводи и не е обсъдил наведените от ищеца доводи, изложени във въззивната жалба и писмената му защита, както и приетите по делото доказателства. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е постановен „contra legem“, защото законът е приложен в обратен и противоречащ на неговия смисъл начин, което налага неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, констатира, че по отношение на съдията - докладчик е налице основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Съдия Геновева Николаева е съпруга на съдия Емил Димитров, участвал в съдебния състав, постановил решение № 11597 от 31.07.2019 г. по адм. д. № 8182/2017 г. на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение, с което е оставено в сила решение № 3352 от 17.05.2017 г. по адм. д. № 379/2017 г. на Административен съд – София – град. С последното е отхвърлена жалбата на Министерски съвет срещу решение № 494/08.12.2016 г. по преписка № 6/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което нормата на чл. 5 НУРАСДА е обявена за дискриминационна, по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. по признака „обществено положение“, поради липсата на възможност за оспорване пред контролиращ орган на оценките, давани при атестиране. Така с постановяване на окончателното решение № 11597 от 31.07.2019 г. по адм. д. № 8182/2017 г. на ВАС е влязло в сила горепосоченото решение на КЗД, като и в двете решения е прието, че при атестирането на ищеца, при което той е получил най-ниска оценка, обстоятелство послужило като основание за прекратяване на служебното му правоотношение, е осъществен акт на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. по признак „обществено положение“, тъй като служителят е бил лишен от възможност да оспори поставената му оценка, а нормата на чл. 5, ал. 3 НУРАСДА е дискриминационна. Доколкото настоящото исково производство е с предмет искове по чл. 71, ал. 1, т. 2, пр. 1, 2 и 3 ЗЗДискр. след успешно проведено административно производство пред КЗД по Гл. 4, раздел 1 ЗЗдискр., както в настоящата предварителна фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК, така и евентуално във фазата по същество пред ВКС, при преценката за основанията за допускане на касационния контрол и при преценката за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното въззивно решение, ще се съобразяват правните последици на същото дискриминационно нарушение, установено с окончателното решение № 11597 от 31.07.2019 г. по адм. д. № 8182/2017 г. на ВАС, както и правните последици на последното решение, съотнесени с допустимостта и основателността на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 2, пр. 1, 2 и 3 ЗЗДискр.. Ето защо, за да се избегнат всякакви съмнения в безпристрастното разглеждане и решаване на настоящото дело, с оглед гарантиране на принципа за независим и безпристрастен съд, нарушен според касатора досежно въззивния съдебен състав, спрямо настоящия съдия - докладчик са налице основанията на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК по гореизложените съображения. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение