Решение № 254 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2010 г.

Решение № 254 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 409 от 26.04.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1-22 от 29.03.2010 г. по гр. дело № 526/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 651 от 01.06.2009 г. по гр. дело № 2162/2006 г. на Бургаския районен съд и са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] искове по чл. 108 ЗС: срещу [фирма], [населено място]-за предаване владението на товарен автомобил-влекач "С.", модел "*", с ДК № *, рама *., двигател № * и срещу [фирма], [населено място]-за предаване владението на товарен автомобил-влекач "С.", модел "*", с ДК № *, рама *., двигател № *. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед затрудненията при тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗС след законодателното изменение /ДВ, бр. 100 от 31.10.1997 г./, с което към първоначалната редакция на текста в първото изречение бяха добавени и думите: "освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите". Преди да се произнесе по основателността на оплакванията срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: В. съд е приел, че ищецът-сега касатор е придобил правото на собственост върху процесните два товарни автомобила по силата на договора за замяна от 10.06.2003 г., сключен с [фирма] /трето лице помагач по делото/, предмет на нотариален акт № *, т. *, рег. № *, нот. дело № */* г. Независимо от това, съдът е приел, че въз основа на договорите за покупко-продажба от 20.01.2005 г., сключени с [фирма], ответникът [фирма] е станал собственик на двата автомобила на основание чл. 78 ЗС - владението върху тях му било предадено на правно основание: сключен бил договор за продажба с нотариална заверка на подписите, от който било видно възмездното придобиване; спазена била формата на сделката съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП, а също така, по отношение на дружеството-приобретател била в сила презумпцията за добросъвестност по чл. 70 ЗС. Прието е по-нататък, че в качеството си на собственик [фирма] валидно се е разпоредила с единия автомобил в полза на втория ответник [фирма] с договора за покупко-продажба на МПС от 21.01.2005 г. Според въззивния съд, единствените изчерпателно уредени изключения от възможността да се придобие право на собственост върху движима вещ чрез добросъвестно владение се съдържат в чл. 78, ал. 2 ЗС, при положение, че се касае за открадната или изгубена вещ. Съдът е приел, че във всички останали случаи, макар и да се изисква като форма на сделката нотариална заверка на подписите, не може да се приеме, че съществуват ограничения в приложението на този способ. Посочено е, че смисълът на закона е, че при неспазване на предвидената в закона форма, сделката би била нищожна, а владелецът не би могъл да придобие правото на собственост по този ред, макар и да са налице останалите условия, доколкото възмездното предаване на владението се предпоставя от наличие на валидно правно основание. По основанието, послужило за допускане на касационно обжалване. С изменението на Закона за собствеността /ДВ, бр. 100 от 31.10.1997 г./, към първото изречение на чл. 78, ал. 1 бяха добавени думите: "освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите". Върховният касационен съд, състав на II г. о. приема, че с посоченото законодателно изменение е установено изрично ново изключение от правилото, че придобилият добросъвестно и възмездно владението на движима вещ става неин собственик. Промяната на чл. 78, ал. 1 ЗС /ДВ, бр. 100 от 31.10.1997 г./ е съобразена с тенденцията към отчитане разнородния характер на движимите вещи и възможността за по-голям брой от тях да се въведат изисквания за форма с оглед по-голяма сигурност и намаляване случаите на злоупотреби. Предвид на това, макар, че и при първоначалната редакция на чл. 78, ал. 1 ЗС /Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г./ да се приемаше, че леките автомобили, корабите и едрият рогат добитък не се обхващат от приложното поле на този оригинерен способ, със законодателната промяна от 1997 г. е възприет по-диференциран подход чрез безусловно изключване на движимите вещи, за прехвърляне на собствеността върху които се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Този извод се налага и от използваното словосъчетание "освен когато", което недвусмислено сочи на въвеждане ново изключение от правилото. Това изключение е самостоятелно и отделно от изключението, предвидено в чл. 78, ал. 2 ЗС, съгласно което откраднати и изгубени вещи не могат да се придобиват в собственост чрез установяване на добросъвестно владение на възмездно основание върху тях в продължение на три години от кражбата или изгубването. Не би могло да се приеме, че изменението на чл. 78, ал. 1 ЗС от 31.10.1997 г. е за да се поясни, че при неспазване на предвидената в закона форма сделката би била нищожна и ще липсва валидно правно основание като елемент от фактическия състав за придобиване на собствеността по този ред. Според чл. 70, ал. 1 ЗС добросъвестен е и този владелец, който не знае, че предписаната от закона форма е опорочена. Опорочената форма на сделката означава, че тя не е спазена, а съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва предписаната от закона форма. Разграничение между владение въз основа на нищожна сделка въобще и въз основа на сделка, сключена при опорочена форма е предвидено с т. 10 на Постановление № 6 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд. Според тълкувателния акт, не е добросъвестно владението, основано на нищожна сделка, но изключение от това правило е случаят, когато правното основание е с опорочена форма за валидност /сделката е съобразена с предписаната от закона форма, но е с недостатък, който не е бил известен на приобретателя при сключване на договора/. Същественото при изменението на чл. 78, ал. 1 ЗС от 31.10.1997 г. е да се въведе изрично изключение от правилото за придобиване на движими вещи чрез добросъвестно владение, ако са придобити възмездно от несобственик, щом за прехвърлянето на собствеността върху тях се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. С това изключение противоречието между интереса на собственика и интереса на добросъвестния владелец, придобил владението от несобственик се решава в полза на собственика съобразно принципа "N. dat quod non habet", или "никой не може да даде това, което няма". Предвид на изложеното, въззивното решение е постановено при наличието на основание по чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК и следва да бъде отменено изцяло, като се постанови друго решение по съществото на спора. От подробно установената фактическа обстановка е безспорно, че по силата на договора за замяна от 10.06.2003 г., предмет на нотариален акт № *, т. *, рег. № *, нот. дело № */* г., ищецът/сега касатор/ [фирма] е придобил от [фирма], [населено място] собствеността върху процесните два броя товарни автомобили. С договор с нотариална заверка на подписите от 20.01.2005 г., [фирма] е продало на [фирма] товарен автомобил-влекач "С.", модел "*". С договор от 21.01.2005 г. с нотариална заверка на подписите [фирма] е прехвърлило собствеността върху същия автомобил на [фирма]. С договор от 20.01.2005 г. [фирма] е прехвърлило собствеността върху втория процесен товарен автомобил-влекач "С.", модел "*" с ДК № * на [фирма]. С влязло в сила решение по гр. дело № 419/2005 г. на Берковския районен съд е отхвърлен иска на [фирма] за прогласяване за нищожна замяната, предмет на нотариален акт № *, т. *, рег. № *, нот. дело № */* г. на нотариус О. К., № * с район на действие-Районен съд-гр. Б. Безспорно е установено, че ответниците упражняват фактическата власт върху процесните товарни автомобили. При тези данни, ревандикационните претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Ответниците се позовават на чл. 78, ал. 1 ЗС, като поддържат, че са придобили собствеността при спазване изискванията на чл. 144 ЗДвП - писмена форма с нотариална заверка на подписите. Както се посочи, възраженията са неоснователни, тъй като по отношение на процесните автомобили е приложимо изключението от правилото за придобиване на движими вещи чрез оригинерния способ по чл. 78, ал. 1 ЗС, защото за прехвърлянето на собствеността се изисква нотариална заверка на подписите. [фирма] - [населено място] се е разпоредил с двата автомобила, които вече не са били негова собственост, поради което не е могъл да прехвърли вещно право, което не притежава на ответника [фирма]. Последният не е придобил правото на собственост върху автомобилите и от своя страна не е могъл да се разпореди в полза на [фирма]. Сделките от 20.01.2005 г. и от 21.01.2005 г. не са породили вещнотранслативен ефект и ответниците не са придобили собствеността върху процесните автомобили, които държат без основание и следва да бъдат осъдени да предадат на ищеца. С оглед изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото за всички инстанции, както следва: [фирма]-1 507 лева и [фирма]-1 507 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о. на основание чл. 293 ГПК