Определение № 11469 от 25.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10304/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216а и чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД със седалище в град София против определение № 1028 от 3.10.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка вх. № КЗК-798/18.09.2024 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поради това се претендира за неговата отмяна и за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Ответникът – изпълнителният директор на МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" АД гр. Кърджали, не заявява становище по частната жалба. След преценка на доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация, обучение на персонала и гаранционно сервизно обслужване на медицинска апаратура по две обособени позиции за нуждите на МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" АД гр. Кърджали", с уникален номер на поръчката в ЦАИС ЕОП: 00848-2024-0016, в частта й по обособена позиция 1: "Дигитална мамографска система". Изложените от дружеството основания за налагане на мярката са свързани с превес на обществения интерес възлагането на поръчката, касаеща медицинско оборудване, да бъде сторено след провеждането на законосъобразна процедура. Излага твърдения, че поставените от възложителя условия са дискриминационни и обективно препятстват състезателното начало и противоречат на основните принципи на ЗОП, разписани в чл.2, ал.1 от ЗОП. Счита, че необходимостта от ефективното използване на публични средства е в изключителен обществен интерес и провеждане на законосъобразна процедура за възлагане на обществената поръчка гарантира доставката на медицинска апаратура със значително по-добри параметри и на конкурентна цена. КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка по чл.203, ал.1 от ЗОП е неоснователно, поради което го е оставила без уважение. За да достигне до този извод, КЗК е приела, че дружеството не е изложило конкретни обстоятелства, даващи основание за преценка, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. КЗК е разгледала главния аргумент, обосноваващ искането на жалбоподателя за налагане на временната мярка, а именно необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура, но е посочила, че на този етап от производството преценката за изначално и съществено опорочаване на процедурата и незаконосъобразност на решението за откриването й, е недопустима. Освен това е приела, че този аргумент е общ и съответно приложим към изключително широк кръг обществени поръчки, поради което не може да послужи като основание за спиране на конкретната обжалвана процедура. При извършената преценка на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и върху обществото като цяло с оглед специфичния предмет на обжалваната поръчка- доставка на медицинско оборудване. Според Комисията налагането на временната мярка ще доведе до нарушаване на основното право на гражданите на достъпна медицинска помощ, регламентирано в чл.81, ал.2 от Закона за здравето. Поради това КЗК е преценила, че следва да се даде приоритет на интересите на възложителя, които съвпадат с интересите на обществото, а не на икономическия интерес на жалбоподателя. В тази връзка КЗК е приела, че случаят попада в хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията е счела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени с оглед на забраната за сключване на договор с определения изпълнител до влизане в сила на всички решения по процедурата, установена в чл.112, ал.8 от ЗОП. Съдът намира, че атакуваното определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. По силата на чл.203 от ЗОП, жалбата срещу решение на възложителя с изключение на жалба срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата, освен когато е поискана такава временна мярка. Тази законодателна уредба води до извод, че общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. Искането за налагане на временна мярка спиране на процедурата, направено с жалбата срещу решението за откриване на процедурата (стр.14 от жалбата до КЗК) е обосновано от жалбоподателя с обстоятелството, че поставените технически изисквания към апаратурата са изключително дискриминативни и продължаването на процедурата би могло да необратими вреди и би могло да е опасно за здравето на лицата, настанени в болницата. Противно на изложеното в частната жалба, в определението на КЗК са изложени подробни мотиви, отразяващи извършения от комисията анализ на твърденията на жалбоподателя. Освен това при постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че изложените от жалбоподателя обстоятелства не водят до извод за увреждане на неговите интереси в степен, противопоставима на интересите на възложителя и обществото. В конкретната хипотеза предметът на обжалваната поръчка е за доставка на медицинско оборудване- дигитална мамографска система. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за доставка на посочената система. Това е и в изключителен интерес на всички пациенти в Кърджалийска област, тъй като наличният в болницата мамограф е амортизиран, често дефектира, а отремонтирането му е трудно, тъй като моделът му е много стар и за него не се предлагат резервни части. Изложените в частната жалба оплаквания отново касаят допуснати от възложителя нарушения в процедурата във връзка с поставянето на дискриминационни изисквания и представляват оплаквания по същество срещу обжалвания акт на възложителя и към настоящия момент и в настоящото производство обсъждането им е недопустимо. Ето защо съдът счита, че Комисията е достигнала до правилен извод, че са налице предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП и спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. Освен това правилен е изводът на КЗК, че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите на жалбоподателя, доколкото чл.112, ал.8 от ЗОП поставя забрана за сключване на договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,