Определение № 38 от 23.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1386/2015 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от ЖСК „Б.“ и З. К. В. с вх. № 12811 от 20. 12. 2016г., в срока по чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 211 от 14. 12. 2016г. по гр. дело № 1386/2015г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в частта му досежно съдебните разноски, дължими от ищеца С. В. С. по приетите за недопустими искове, по които производството по делото е прекратено, пред всички съдебни инстанции. Молителите излагат доводи, че своевременно са направили искане за присъждане на съдебни разноски пред всяка съдебна инстанция, но ВКС е пропуснал да се произнесе по него в решението си по чл. 290 ГПК, въпреки че е осъществена хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, поради което молят съдебното решение да бъде допълнено в този смисъл. В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата с правно основание чл. 248 ГПК - С. В. С., депозира писмен отговор, в който поддържа, че молбата е преждевременно подадена, тъй като въззивният съд следва да се произнесе по въпроса за разноските на основание чл. 294, ал. 2 ГПК при новото разглеждане на делото. Евентуално релевира, че претендираните разноски не са сторени реално, няма представен списък по чл. 80 ГПК, а в случай че съдебни разноски се приемат за дължими, моли да бъде присъден минималния размер на хонорара за един адвокат по чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300 лв., тъй като приетите за недопустими два иска, по които производството по делото е прекратено, са неоценяеми. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима и частично основателна. С постановеното решение № 211 от 14. 12. 2016г. по гр. дело № 1386/2015г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, са обезсилени решение № 2070 от 13. 11. 2014г. по в. гр. дело № 2297/2014г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 2673 от 16. 04. 2014г. по гр. д. № 2659/2008 г. на СГС, в частта им по установителния иск, предявен от С. В. С. срещу ответниците ЖСК "Б." и З. К. В. за признаване за установено, че решенията на Общото събрание на ЖСК за приемане на З. К. В. за член – кооператор и за разпределение на апартамент № 47 на него, взети на 09. 11. 1999 г. са нищожни поради противоречие с чл. 1, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 30, ал. 2 ЗЖСК и устава на кооперацията, защото не е имало свободно жилище, за което В. да бъде приет за член – кооператор, и отрицателния установителен иск, предявен от С. В. С. срещу ответника З. К. В. за признаване за установено, че последният не е станал член - кооператор в ЖСК "Б.“, респективно не му е разпределен апартамент № 47 в [жилищен адрес] тъй като не е бил собствен на ЖСК, като производството по тези искове е прекратено поради тяхната недопустимост. В горепосочената хипотеза е неприложима нормата на чл. 294, ал. 2 ГПК, тъй като по приетите за недопустими неоценяеми установителни искове, производството е прекратено с окончателен съдебен акт, т.е. те няма да са предмет на делото при новото му разглеждане от въззивния съд и сторените по тези искове съдебни разноски не биха могли да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 4 ГПК от съд, различен от настоящия. В този смисъл доводът на ищеца за преждевременност на молбата с правно основание чл. 248 ГПК е неоснователен, какъвто е и доводът за непредставяне на списък по чл. 80 ГПК за направените от молителите разноски пред трите съдебни инстанции. Съгласно т. 8 ТР № 6 от 06. 11. 2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС липсата на списък по чл. 80 ГПК, когато съдът не се е произнесъл по искане за разноски, не е основание да бъде отказано като процесуално недопустимо допълване на решението в частта за разноските. Молителите ЖСК „Б.“ и З. К. В. /ответници в производството/ не са подали касационна жалба срещу касираното въззивно решение, касатори са ищецът С. В. С. и ответникът Сдружение „С.“, като депозираните касационни жалби са приети за основателни, при което двата неоценяеми установителни искове, по които молителите претендират разноски в настоящото производство, са приети за недопустими. Именно поради основателността на касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение в частта му по горепосочените два иска, молителите – ответници нямат право на съдебни разноски пред касационната съдебна инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Те нямат право на съдебни разноски пред ВКС и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като е прекратено не касационното производство, а производството по недопустимите искове /в този смисъл определение № 185 от 18. 05. 2012г. по гр. д. № 315/2011г. на ВКС, І г.о./. Двамата молители ЖСК „Б.“ и З. К. В. не са направили деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция – САС / по делото не са представени доказателства за сторени от тях разноски /, не са направили и искане за присъждане на съдебни разноски до приключване на последното съдебно заседание пред САС. В първоинстанционното производство единствено ЖСК „Б.“ е представил доказателства за сторени деловодни разноски в размер на 5 300 лв. по всички предявени срещу този ответник искове, включващи хонорар за един адвокат и възнаграждение за вещо лице /стр. 155 и стр. 256 от първоинстанционното дело/. Предявените срещу ЖСК „Б.“ кумулативно и евентуално съединени искове са три и доколкото този ответник не е посочил стойността на разноските си по всеки от трите иска, съдът приема че сумата от 5 300 лв. следва да се разпредели по равно за всеки иск, т.е. по 1 766. 66 лв.. ЖСК „Б.“ е ответник само по един от недопустимите искове, по които производството по делото е прекратено с решението на ВКС по чл. 290 ГПК / иска за нищожност на решения на Общото събрание на ЖСК за приемане на З. К. В. за член – кооператор и за разпределение на апартамент № 47, взети на 09. 11. 1999г./, поради което при прекратяване на производството по този иск поради неговата недопустимост, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, следва да му бъдат присъдени сторените по този иск разноски в размер на 1 766. 66 лв., доколкото искането за тези разноски е направено своевременно преди приключване на устните състезания пред СГС. Настоящият съдебен състав намира възражението на ищеца С. с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения хонорар за един адвокат за неоснователно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото по горепосочения иск, съобразявайки че по него са проведени множество съдебни заседания, събирани са доказателства, а и неговата допустимост е била предмет на частни жалби, разгледани от САС и ВКС. Поради това платеният хонорар за един адвокат от ЖСК „Б.“ пред СГС не следва да бъде намаляван до минималния размер, посочен в чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По гореизложените съображения молбата с правно основание чл. 248 ГПК на З. К. В. е изцяло неоснователна. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК на ЖСК „Б.“ е основателна за сумата 1 766. 66 лв. – сторени съдебно – деловодни разноски пред първата съдебна инстанция, като в останалата й част за присъждане на съдебни разноски пред САС и ВКС, същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение