Решение № 579 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1932/2009 г.

Решение № 579 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1932/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. Р. чрез пълномощник адв. А. М. от САК срещу решение № 484 от 08.12.2008 г. по гр. дело № 1867/2008 г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната част е отменено решение от 21.07.2007г. по гр. д. 23492/2006 г. на Софийски районен съд и по същество е отхвърлен иска за вреди от некачествено строителство по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ до размера на сумата 7217 лева, поради липса на пасивна легитимация на привлечения ответник А. И. М. в качеството му на строител по смисъла на Закона за устройство на територията. В частта, с която по отношение на втория ответник [фирма] (в ликвидация) искът е отхвърлен, първоинстанционното решение не е обжалвано. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон относно предпоставките за отговорност на ответника като строител на продадения апартамент, съществено нарушение на съдопроизводствени правила при обсъждане на доказателствата и необоснованост на крайните изводи. Въззивният съд неправилно приема за установено единствено качеството на ответника като инвеститор, но не и като строител на сградата и процесния обект в частност. Съображения са развити в жалбата, претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба А. И. М. е заявил отговор чрез пълномощника си адв. П. Ч. Правилно е прието за недоказано качество на ответника, даващо право на ищеца да претендира недостатъци по силата на чл. 163, ал. 1 в гаранционните срокове по същия закон. И. е бил продаден в незавършен вид и продавач е лице, различно от ответника. Претендира разноски. С определение № 143 от 10.02.2010г. на ВКС, III г. о. жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса кои фактически или правни признаци определят качеството "строител" във връзка с възложената на тази категория лица отговорност по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ в гаранционните срокове за нейното реализиране съгласно чл. 173 от ЗУТ, когато разрешение за ползване на строежа е издадено при действието на този закон, но самият строеж е реализиран въз основа на сключени преди приемането му договори за изработка. В обжалваното решение Софийски градски съд е разгледал случай, при който между ищеца А. М. Р. и ответника А. И. М. на 28.08.1996г. е договорено възлагане на строителство и покупко-продажба за конкретен обект (апартамент № 24) в новострояща се сграда, като в последствие между страните по предварителния договор е постигнато съгласие за замяна в споразумение от 15.12.1999г. ищецът и неговата съпруга да прехвърлят първоначално договорения обект на посочено от изпълнителя лице, а последният се е задължил да им прехвърли друг конкретен обект (апартамент № 19) в същата сграда. Договорени са и конкретни довършителни работи. Безспорно в резултат на тази договорка и с нот. акт № 71, т. I от 06.03.2000г. ищецът е придобил собствеността на процесния апартамент № 19 и мазе № 14 в секция "Б" на сградата на ул. "Голаш" (Плачковски манастир) № 28 [населено място] ведно със съответните принадлежности, тогава изграден в незавършен вид, като продавачи (прехвърлители) по тази сделка са трети физически лица, за чиито правоотношения с обещателя не са ангажирани преки доказателства. Извършеното строителство на сградата в незавършен вид (до к. 533,50) е било узаконено с акт № 211/28.10.1996г. на основание чл. 162 вр. 173 от З. (отм). По искане на инвеститорите - множество лица, между които ищеца и ответника включително, ползването на строежа е разрешено от Д. на 08.11.2001г при действието на чл. 177 ЗУТ (ДВ бр. 1/2001, в сила от 31.03.2001г.) и Наредба № 6 за разрешаване ползването на строежите от 22.05.2001г. (отм.) Искът за появили се недостатъци е предявен с позоваване на гаранционните срокове по чл. 173 от ЗУТ и предвид факта, че ползването на сградата е разрешено при действието на този закон, предвиждащ издаването на разрешение по чл. 177, ал. 3 ЗУТ като начален момент на гаранционна отговорност за строителя. При така установените по делото обстоятелства във връзка с поставения въпрос и на основание чл. 291, т. 3 от ГПК, Върховен касационен съд състав на III г. о намира следното: Искът по чл. 163, ал. 3 (предишна ал. втора ) от ЗУТ за обезщетение при недостатъци в резултат на некачествени строителни работи е на разположение на лицето, който търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя, т. е искът е на разположение на крайния купувач на обекта включително и може да бъде упражнен в гарантираните от чл. 173 на ЗУТ срокове тогава, когато строежът е снабден с разрешение за ползване при действието на този закон, независимо че строителството е договаряно или осъществено преди приемането му. Нормата е аналог на правилото по чл. 119 от З. (отм.) и има за предназначение да даде възможност на всички собственици на построени имоти да отправят претенциите си за вреди от некачествено строителство, проявили се в рамките на гаранционните срокове, към строителя. Качеството строител по смисъла на тази разпоредба не е изключено за лице, явяващо се едновременно и инвеститор на сградата или части от нея. Пасивната легитимация, свързана с качеството "строител" подлежи на установяване с всички доказателствени средства, в която насока имат значение констатациите по актовете на държавно приемане или санкция във връзка със осъщественото строителство, издавани по реда на отменения З., ППЗТСУ (отм.) и съответната по време на действието им подзаконова уредба. Професионалният ценз на строителя и притежанието на техническа правоспособност в лицето на ответника не е необходима законова предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ, успешното провеждане на иска не е пряко обусловено и от другите формални предпоставки на чл. 163, ал. 1 от ЗУТ, като наличие на писмен договор с възложителя в инвестиционния процес, сключен при действието на този закон. Предвид гореизложеното, касационната жалба е основателна. Съображенията на Софийски градски съд, че извод за качеството и легитимацията на ответника като "строител" на конкретния закупен от ищеца апартамент следва да се основава на действията, изведени единствено от нормативните признаци на чл. 163, ал. 1 от ЗУТ, са неправилни. В обжалваното решение необосновано са игнорирани договорните отношения между ищеца като възложител и ответника като строител, при развилата се с оглед договорената замяна делегация, която правна фигура сочи да е установено качеството на ответника в инвестиционния процес, доколкото сделката има основание да погаси еднородните му задължения към различни лица. Ответникът по иска е изпълнител на строеж на жилищна сграда, в който същият е привличал инвеститори, купувачи по предварителни договори и по отношение на ищеца е изпълнил задълженията си посредством действия на трето лице, с обект различен от първоначално договорения, но в същата сграда. Този извод се налага и от факта, че при узаконяването с акт № 211 от 28.10.1996г. на С. [община] е посочен като извършител на строежа на цялата сграда, а още и поради това, че същият не оспорва да е фактическият извършител на самата строителна дейност. От предмета на споразумението с дата 15.12.1999г. следва да се направи извод и за обема строителни работи в конкретния обект, поет и осъществен от строителя. Защитата на ответника изтъква правни доводи за погасяване по давност на търсената от него, като строител, отговорност, неприложимост на влезлия в сила нов закон по отношение на гаранционните срокове, изтъква значението на факта, че апартаментът е продаден в незавършен вид и то не пряко от строителя, а чрез трето лице. Оспорва и естеството на претендираните недостатъци като причинени от негова дейност. При установените по делото обстоятелства, на първо място въззивният съд е следвало да достигне до положителен извод във връзка с фактическите предпоставки, свързани с качеството на ответника, а не да ги приема за недоказани. Искът по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ за обезщетение при недостатъци в резултат на некачествени строителни работи е на разположение на този, който търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя и в случая това е ищеца. Макар да е дал правилна квалификация на иска като основан на чл. 163, ал. 3 (предишна ал. 2) от ЗУТ, която отговорност е самостоятелна и различна от договорната отговорност за недостатъци по Закона за задълженията и договорите, въззивният съд неправилно е възприел фактите и поради това не е достигнал до изводи във връзка с приложимото право. Основателни са оплакванията на касатора за необоснованост на постановеното решение и същото следва да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго решение по съществото на спора по иска за обезщетение при некачествено строителство, до размера на сумата 7217 лева. При установените по делото факти искът е основателен и специалната отговорност на привлечения ответник следва да бъде ангажирана. Както вече се изтъкна, предпоставка за нейното реализиране не е формалното наличие на писмен договор по смисъла на чл. 163, ал. 1 от ЗУТ с други участници в инвестиционния процес. Искът е упражнен в рамките на гаранционните срокове, считано от момента на издаване разрешение за ползване, както изрично повелява чл. 173, ал. 3 от ЗУТ. Строежът е приет по реда на гл. ХI от ЗУТ, на основание § 6, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Наредба № 6 от 22.05.2001г. (отм.), поради което за отношенията във връзка с правото на обезщетение, свързани изрично с този факт, е приложим влезлият в сила нов закон. Вредоносният резултат, както и причинната връзка с дейността на строителя, е установен от заключението на вещото лице арх. Т. Г., прието по приобщеното гр. д № 4961/2004г. на СРС 26 състав по реда на обезпечаване на доказателствата. Съгласно това заключение,, оценените по заключението на вещото лице Л. С. щети са пряк резултат от лошо изпълнена В и К инсталация, неизпълнена или лошо изпълнена топлоизолация на конструкцията на сградата. При тези компетентни и неоспорени изводи неоснователно е възражението на ответника, че вредите са неблагоприятна закономерност от овехтяване и ищецът иска да прави текущ ремонт за сметка на ответника. Не се касае и за довършителни работи в конкретния апартамент, осъществени от купувача. За констатираните недостатъци и произтеклите от тях вреди, гаранционният срок е регламентиран в чл. 173, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗУТ и искът за обезщетение е съобразен с него. Предвид вече изложените съображения по решаващия за изхода на делото правен въпрос, Върховен касационен съд намира и останалите възражения на ответника за неоснователни. Въззивното решение следва да бъде отменено изцяло, което обуславя присъждане на разноски на касатора за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба ги дължи изцяло, тъй като искът по отношение на него е изцяло основателен. Следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на сума 1448 лева (от които 675 лева са пред настоящата инстанция). Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.