Определение № 3578 от 08.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 467/2025 г.

Производството е по чл.250 ГПК. По делото е постановено определение № 2637/ 23.05.2025 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 143/ 01.10.2024 г. по гр.д.№ 209/ 2024 г., с което Община Девня е осъдена да заплати на „Логикорп“ ЕООД сумата 372 426,86 лева с ДДС (310 355,71 лева преди начисляване на ДДС), представляваща направените от дружеството разходи по планиране, проектиране и изграждане на строеж „Уличен водопровод" с дължина 765 м. и 5 броя надземни пожарни хидранти, с извършването на които дружеството „Логикорп" ЕООД е обедняло, а Община Девня се е обогатила и е разпределена отговорността за разноските по делото. Ответникът Община Девня е поискал допълване на така постановеното определение с молба вх.№ 9819/ 28.05.2025 г. Поддържа, че в касационната жалба и изложението към нея е изложил доводи за очевидна неправилност на въззивното решение, по които доводи в определението от 23.05.2025 г., постановено по настоящето дело, няма произнасяне. Моли определението да бъде допълнено с произнасяне по тези доводи. Ответната страна „Логикорп“ ЕООД намира искането за недопустимо, тъй като нямало възможност по реда на допълването да има повторно произнасяне от съда по едни и и същи искания. Излага и съображения за неоснователност на искането като поддържа, че по реда на чл.250 ГПК не могат да се допълват мотивите на съдебния акт, както и че в производството по допълване не може да се иска пререшаване на спора по същество. Поддържа още, че въззивното решение не е очевидно неправилно. Съдът намира искането за допустимо, но разгледано по същество – за неоснователно. С постановеното по настоящето дело определение № 2637/ 23.05.2025 г., в производството по чл.288 ГПК, съдът се е произнесъл по искането на Община Девня за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 143/ 01.10.2024 г. по гр.д.№ 209/ 2024 г. Искането е отхвърлено изцяло. Друг предмет производството по чл.288 ГПК няма и съдът не дължи друго произнасяне. Затова определението от 23.05.2025 г. не е непълно и не са налице предпоставките за допълването му по реда на чл.250 ГПК. Молителят не е съобразил последиците от постановения в производството по чл.288 ГПК акт. С постановяването на определение, с което касационното обжалване не се допуска, обжалваното по касационен ред въззивно решение влиза в сила – чл.296 т.3 пр.1 ГПК. Влязлото в сила въззивно решение не подлежи на друг редовен инстанционен контрол, то не може да бъде допуснато до касационно обжалване, какъвто резултат молителят очаква от производството по чл.250 ГПК. Единственият съдебен контрол, който може да се осъществява върху влезли в сила съдебни решения, е този по чл.303 и сл. ГПК. По изложените съображения съдът