Решение № 4757 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10737/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" /ЕР Север/- АД - гр. Варна, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет А. К., Х. Х. и П. В., подадена чрез упълномощен представител– юрисконсулт В. Вълчева, насочена срещу Решение № 22267/ 27.06.2025г., постановено по административно дело № 7652/ 2024г. на Административен съд- София- град (АССГ).

Касационният жалбоподател счита решението за необосновано и неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Моли съдебното решение да бъде отменено. Претендират се разноски.

Ответната страна- Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание чрез юрисконсулт Бельова оспорва касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът- С. Ж. К. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че АССГ е постановил оспорваното решение при правилно приложение на материалния закон и не е налице касационно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на "Електроразпределение Север" /ЕР Север/ - АД - гр. Варна, срещу Решение № Ж-551/28.06.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени задължителни указания на дружеството, 1. В 14-дневен срок от получаване на решението "Електроразпределение Север" АД да издаде и предостави на С. Ж. К. становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД на обект „ВПО-контейнер“, ПИ 37099.501.306, с. Кичево, община Аксаково, област Варна, CO „Лозите” съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, съобразявайки се с мотивите на решението.; 2. В едноседмичен срок след извършените действия да предостави на КЕВР доказателства за изпълнението им.

Решаващият съд е посочил, че административното производство е образувано по жалба с вх. № Е-13-273-82/13.04.2023 г., до КЕВР, подадена от С. К., в която е изразил несъгласие, по скоро е възразил срещу местоположението на средството за търговско измерване (СТИ), определено в издаденото становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект „ВПО-контейнер“ в с. Кичево, община Аксаково, област Варна, CO Лозите. Пояснил, че е подадено искане за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект „ВПО- контейнер“, ПИ 37099.501.306, с. Кичево, община Аксаково, област Варна, CO Лозите и са направени претенции за корекция на издаденото становище предвид това, че мястото на монтаж на СТИ е на отстояние от имота.

При извършената проверка от страна на органа е поискано становище от "Електроразпределение Север" /ЕР Север/ - АД - гр. Варна, в което е посочено, че във връзка с подаденото искане за проучване на условията за присъединяване на горепосочения обект на клиент към електроразпределителната мрежа, от „Електроразпределение Север“ АД е установено, че в района на имота няма изградена мрежа на ниско напрежение, собственост на електроразпределителното дружество.

На 12.08.2022 г. на клиента е било предложено становище за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД по чл. 56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) с № ПУПРОК-7208 със следните условия:

• монтаж на електромерно табло 1 М на метална конструкция до МТП 2 ВЗ „Добрева чешма“, което да се захрани по подходящ начин от табло ниско напрежение на МТП

• монтаж на монофазен електромер и необходимата предпазна и комутационна апаратура.

В становището е предложена точка за присъединяване - трафопост МТП 2 ВЗ „Добрева чешма“. Трафопостът е най-близкото електроенергийно съоръжение до имота на клиента, собственост на „Електроразпределение Север“ АД и от което може да се осигури присъединяването на временния преместваем обект. Позовава се на чл. 52, ал.2 от ЗУТ, съгласно който временните строежи се свързват със съществуващите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с временни връзки.

От страна на „Електроразпределение Север“, пред Община Аксаково са били заявени инвестиционни намерения за изграждане на нова мрежа ниско напрежение в района на CO Лозите от трафопост МТП 2 ВЗ „Добрева чешма”, за което има изготвен и инвестиционен проект част „Електрическа“. Към датата на подаване на жалбата съществувала пречка по реализирането на инвестиционните намерения на компанията, които са породени от факта, че няма изработен проект за улична регулация за посочения район. Поради тези обстоятелства „Електроразпределение Север“ АД е потвърдило условията за присъединяване на горепосочения обект.

Във връзка с подадената жалба и при изпълнение на установената процедура е издадено оспореното Решение № Ж-551/28.06.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на "Електроразпределение Север" /ЕР Север/ - АД - гр. Варна са дадени задължителни указания в две точки.

От правна страна решаващият съд приел, че административният акт е издаден от законово оправомощен административен орган в рамките на материалната му компетентност по чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ, отговаря на изискванията за форма и задължителни реквизити, постановен е в съответствие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби.

Приел е за правилен извода на административния орган относно задължението на електроразпределителното дружество, съгласно чл. 29, ал. 5 вр. с ал. 1 от същата разпоредба на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/. Императивно установено е изискването СТИ за имота на С. Ж. К. да бъде монтирано до или на границата на имота на клиента, на място, определено от оператора. Обсъдил е всички твърдения на жалбоподателя, като е анализирал дали са подкрепени с доказателствата по делото.

Преценил е като неоснователно възражението на жалбоподателя, по отношение на твърдението на електроразпределителното дружество, че от негова страна са заявени инвестиционни намерения за изграждане на нова мрежа ниско напрежение в района на CO Лозите, но към датата на подаване на жалбата съществува пречка по реализирането на инвестиционните намерения на компанията, които са породени от факта, че няма изработен проект за улична регулация за посочения район, намерил, че това не е основание за промяна на условията за присъединяване на обекта, предвидени в закона.

Тези възражения касаят евентуално начина и средствата, чрез които електроразпределителното дружество следва да изпълни задължението си по чл.120 ал.1 ЗЕ, по които КЕВР не е бил сезиран да се произнесе и не е указвал в решението си.

В заключение е приел, че оспореното решение на КЕВР е законосъобразно, а подадената жалба е била отхвърлена като неоснователна.

Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. С оглед изяснената фактическа обстановка са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси - чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК.

Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с приложимия закон. Правните заключения на съда са правилни и са направени въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства.

Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройствения правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност.

Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в наредбата по чл. 60 от ЗЕ - Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/. Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт.

С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/ 2013г.

Административният съд правилно е преценил за законосъобразно решението на КЕВР и обосновано е отхвърлил жалбата. Аргументите на касационния жалбоподател за противното не се споделят от настоящата инстанция.

Обосновано адм. съд е установил, че административният орган правилно е приложил материалния закон - Закона за енергетиката и действащата към момента на издаване на акта Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. В чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6 е регламентирано, че електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа.

Съгласно чл. 56, ал. 3 ЗУТ временните преместваеми обекти могат да се свързват с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране, но това не освобождава електроразпределителното дружество от задължението му да монтира електромерно табло, съобразно изискването на чл. 29, ал. 5 от действащата към момента Наредба № 6. По делото не са налице доказателства, сочещи за обективна невъзможност за монтиране на ел. табло на по-близко разстояние до границата на имота на С. К..

Съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката средствата за търговско измерване следва да бъдат разположени до или на границата на имота на клиента. Според &1, т.58 от ДР на ЗЕ "средствата за търговско измерване" са технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ.

Съответно на това и съгласно действащата разпоредба към момента на издаване на административния акт на чл. 29, ал.1 от Наредба № 6 от 28.02. 2014г. (отменена), когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. В идентичен смисъл е и чл. 35, ал.1 от Наредба № 6 от 28.03. 2024г.

Според приложимата разпоредба на чл.29, ал.5 от Наредба№ 6/ 28.02. 2014г. (отменена), електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. Те следва да се монтират до или на границата на собственост на имота на клиента. Същият текст е приет и в чл. 35, ал.5 от Наредба № 6 от 28.03.2024г.

Оперативната самостоятелност на оператора на електропреносната мрежа, да определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях по реда на чл. 120, ал. 3 ЗЕ, следва да бъде упражнявана при съобразяване с изискването за поставянето на средствата за търговско измерване „до или на границата на имота на клиента“.

Обосновано и в съответствие с материалния закон в съдебното решение е прието, че оспореното Решение № Ж-551/28.06.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

Искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на разноски следва да бъде уважено. При този изход на процеса на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение,