Определение № 437 от 18.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 889/2020 г.

Образувано е по касационна жалба на Ж. А. Д., настанена в Център за настаняване на деца и/или младежи от семеен тип -гр. П. с решение № 1045/23.03.2018 г. по гр. д. № 864/2018 г. на Пловдивски районен съд, представлявана от особения представител адв. Л. Тадрос, срещу решение № 2535/19.11.2019 г. по в. гр. д. № 2073/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е уважен предявеният от А. В. Д. против жалбоподателката иск с правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 СК за прекратяване на осиновяване.

В жалбата се поддържат всички основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивния съд, че е налице изначално разстройство на осиновителната връзка между страните, тъй като противоречал на доказателствата по делото, от които се установявало, че детето Ж. обича майка си, а майката също не се е дезинтересирала от детето и е привързана към него. Самото дете при изслушването си е посочило, че иска да остане при майката. Сочи се, че непокриването на представите на ищцата за майчинството с действителните усилия и задължения на родителя не са основание за прекратяване на осиновяването. Изводът за изначална липса на емоционална връзка между осиновител и осиновен влиза в противоречие с приетото в предходното производство за прекратяване на осиновяването.

Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е разграничил обстоятелствата, касаещи процесния период след влизане в сила на първото решение за отхвъляне на иска за прекратяване на осиновяването. Изложени са още оплаквания за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на възраженията на страните, както и при допускането и преценката на доказателствата, в т.ч. изслушаните по делото свидетелски показания. При постановяване на обжалвания акт съдът не бил изпълнил задължението си за съблюдаване на най-висшия интерес на детето, като не изследвал в пълнота причините за влошаване на отношенията между осиновител и осиновен, а именно - неодобрението на ищцата към поведението на непълнолетното дете.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа становище за недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания акт, както и за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1. т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите:

1. Може ли съдът да прекрати осиновяването поради следните основания: 1/между осиновителката и осиновената изобщо никога не е била формирана връзка и „такава въобще не е възниквала между тях”; 2/ осиновителя не одобрява поведението на осиновения; 3/ осиновителката е във влошено здравословно състояние, във възраст, изискваща спокойствие и хармония в дома, несъвместими с тийнейджърски прояви на агресия и неконтролируемост”; 4/„за ищцата липсва желание и воля занапред да съхрани и развие семейните отношения с детето”, както и поради 5/„невъзможността на ищцата да предприеме адекватни самостоятелни действия за възстановяване на доверителни отношения без нужната професионална помощ, към каквато не се е обърнала поради изграденото вече трайно субективно отношение за прекратяване на осиновяването като единствен изход от ситуацията“; 6/ „осиновената няма да формира напредък, живеейки в семейна среда”?

2. Когато въззивният съд допуска прекратяване на осиновяване поради липса на връзка между осиновител и осиновен, следва ли да обсъди възраженията и доказателствата на ответника за наличието на формирана връзка?

3. Длъжен ли е съдът да посочи кои факти представляват тежко нарушение на синовно задължение и кои обстоятелства възприема като други, довели до дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията?

Касаторът твърди противоречие на въззивното решение с отговорите на поставените въпроси, дадени в решение № 81/05.04.2016 г. по гр. д. № 5273/2015 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 103/30.01.20.02.1969 по гр. д. № 3026/1968 г., II г.о.?

В срока за отговор насрещната страна А. В. Д. - К. възразява срещу допускането на касационно обжалване на въззивното решение.

За да се произнесе, ВКС взе предвид следното:

Въззивният съд е приел за установено, че детето Ж. А. Д., родено на 28.01.2003 г., е отглеждано в дом за деца, лишени от родителски грижи, до навършване на 7-годишна възраст. С решение № 28/25.03.2010 г. по гр. д. № 1177/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, влязло в сила на 09.04.2010 г., е допуснато пълно осиновяване на детето от ищцата А. В. Д. - К. Около година по-късно осиновителката е предявила иск по чл. 106, ал. 1, т. 2 СК, отхвърлен с решение № 1364/04.07.2013г. по в. гр. д. 1427/2013 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 16.12.2014 г.

Искането на осиновителката за прекратяване на осиновяването, предмет на настоящото производство, се основава на твърденията ѝ, че през 2017 г. детето (вече на 14 години) се е запознало по интернет със С. С., към когото изпитвала силни чувства, характерни за нейната възраст, избягало от дома си общо пет пъти, като било връщано със съдействието на органите на МВР. Всеки път това предизвиквало бурни скандали между двете, напрежението ескалирало и стигало до агресивни прояви от страна на Ж., включително физическо насилие.

Въззивният съд е приел за установено, че майката е полагала и продължава да полага необходимата грижа за детето, но повече от позицията на сдържаното изискване, отколкото на базата на постигане на емоционална близост, взаимност на чувствата и доверие; че детето не е емоционално привързано към майката; че ищцата е изпитала значителни трудности в опитите за възпитанието и изграждането на характера на детето, тъй като то е отглеждано до 7-годишна възраст в институция и вероятно е обременено с наследствен фактор по посока на емоционална и волева неустойчивост; че детето не спазва обещанията си, извършва бягства както от дома на осиновителката, така и от институцията, в която е временно настанена, като са регистрирани множество противообществени прояви - бягства, нерегламентирани срещи с пълнолетни лица със съмнителен социален статус, неспазване на вътрешния правилник в социалната услуга, непосещение на училище, употреба на алкохол, арогантно и грубо отношение към други деца, които са настанени в социалната услуга от резидентен тип, както и грубо и обидно отношение към екипа на центъра. Установена е липсата на емоционална близост и привързаност от двете страни, невъзможност на ищцата да предприеме адекватни самостоятелни действия за възстановяване на доверителни отношения без нужната професионална помощ, към каквато не се е обърнала поради изграденото вече трайно субективно отношение за прекратяване на осиновяването като единствен изход от ситуацията. Прието е, че ищцата не може самостоятелно да се справи с контрола над проблемното поведение на детето, като формираното у нея разочарование от невъзможността да възпита и изгради детето като личност, отговаряща на представите ѝ за обществен престиж, също допринася за желанието ѝ за прекратяване на осиновяването.

При съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, включително заключенията на съдебно-психологичната експертиза и гласните доказателствени средства, апелативният съд е стигнал до извод, че няма формирана емоционална привързаност между родител и дете, между тях никога не е съществувала такава връзка и няма начин тя да бъде създадена и поддържана занапред, поради което предявеният иск по чл. 106, ал. 1, т. 2 СК е основателен. Прието е, че дълбокото разстройство в отношенията между страните е изначално, като до голяма степен нереалистичните виждания на ищцата за родителството са определящ фактор за създадената ситуация. Посочено е, че между страните съществува формална връзка на битова основа, която се поддържа поради липса на друга възможност и е нездравословна както за детето, така и за осиновителката, която е в напреднала възраст и с влошено здравословно състояние и има нужда от спокойствие.

Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като е налице противоречие с практиката на ВКС. С решение №81/16г. на ВКС ІV ГО е прието, че когато осиновеният не е навършил пълнолетие и причина за разстройване на отношенията е неодобрението на поведението му от осиновителя, осиновителната връзка не следва да бъде прекратена, тъй като родителите дължат предприемането на подходящи мерки за възпитанието на детето и изграждането му като личност.

Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО