Определение № 2854 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3307/2023 г.

Производството е по чл.248 и чл.250 ГПК. По делото е постановено определение № 1449/ 27.03.2024 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3139 от 09.11.2022 г. по гр.д.№ 6644/ 2022 г., с което е оставена без уважение молба вх.№ 25111167/ 01.07.2021 г., уточнена с молба вх.№ 25129272/ 12.08.2021 г., за тълкуване на решение № 334016/ 08.02.2018 г. по гр.д.№ 267/ 2017 г. на Софийски районен съд в частта за постановения режим на лични отношения на Г. Л. Х. с децата С. Г. Х. и И. Г. Х.. С определението Г. Л. Х. е осъден да заплати на Н. И. С. – Х. 1 200 лв разноски по касационното производство. Ищецът Г. Х. е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските с молба вх.№ 6180/ 10.04.2024 г. Поддържа, че присъдената сума е недължима, защото няма направено искане за присъждане на разноски, не е представен договор за правна защита и съдействие и няма данни разноските да са действително заплатени. Не била посочена банкова сметка за заплащане на разноските. Счита, че възнаграждението следва да бъде намалено като прекомерно и излага съображения, почерпени от решение на СЕС по дело С-438/22 за противоречието на НМРАВ с правото на ЕС. Ответната страна Н. И. С. – Х. оспорва тази молба. Твърди, че по делото е представен договор между нея и процесуалния й представител, който има характер на разписка и доказва плащането, както и списък за разноски. Уговореното възнаграждение не счита за прекомерно и моли молбата да бъде оставена без уважение. Ищецът Г. Х. е поискал и допълване на определение № 1449/ 27.03.2024 г. с молба вх.№ 6181/ 10.04.2024 г. Счита, че съдът не се е произнесъл по въпроса как може да се изиска изпълнение по чл.528 ГПК, ако съдът преди това не е определил точно време по чл.528 ал.2 т.1 ГПК. Моли определението да бъде допълнено, като бъде посочена приложима норма от ГПК за принудително изпълнение на постановения режим на лични отношения. Ответната страна Н. И. С. – Х. оспорва и тази молба, като поддържа, че съдът вече се е произнесъл по въпроса в определението по чл.288 ГПК и то не следва да бъде допълвано. Съдът намира молбите за допустими, но разгледани по същество – за неоснователни. По молба вх.№ 6180/ 10.04.2024 г. Касационното производство е образувано по жалба на Г. Х.. Срещу жалбата е постъпил отговор вх.№ 37520/ 20.04.2023 г., към който са приложени договор за правна защита и съдействие № 011801/ 18.04.2023 г. и пълномощно /л.24 от касационното производство/ и списък за разноските /л.25 от същото/. Договорът е подписан от Н. И. С. – Х. като клиент и М. Н. К. като адвокат и в него е удостоверено, че за оказаната защита адвокатът има право на възнаграждение в размер 1 200 лв, както и че тази сума е платена от клиента в брой. В отговора има искане за присъждане на разноските, съставляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък. С определението, чието изменение се иска, съдът е приел, че не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол, т.е. касационната жалба не е уважена. В тази хипотеза право на разноски има само ответната по касация страна, при аналогично приложение на чл.78 ал.3 ГПК. Извършването на разноските е доказано и платеното възнаграждение не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обемът на извършената от процесуалния представител работа. Затова няма основание за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските, като следва да се отбележи също, че няма нормативно основание ответникът да бъде задължен да посочва банкова сметка, по която тези разноски да бъдат заплатени. По молба вх.№ 6181/ 10.04.2024 г. С постановеното по настоящето дело определение № 1449/ 27.03.2024 г., в производството по чл.288 ГПК, съдът се е произнесъл по искането на Г. Л. Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3139 от 09.11.2022 по гр.д.№ 6644/ 2022 г. Искането е отхвърлено изцяло. Друг предмет производството по чл.288 ГПК няма и съдът не дължи никакво друго произнасяне. Затова определението от 27.03.2024 г. не е непълно и няма основание да бъде допълвано по реда на чл.250 ГПК. По изложените съображения съдът