Решение № 8469 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4496/2015 г.

Решение № 8469 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4496/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, против Решение № 417/6.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1902/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, с която е отменен ревизионен акт № 091301524/8.07.2013 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, съответно потвърдена с решение № 950 от 9.09.2013 г. на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с която на жалбоподателката са установени допълнително задължения, както следва: по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 698,12 лв. до установения с РА размер от 9208 лв., за 2008 г. за разликата над 115,70 лв. до установения с РА размер от 1424,85 лв., за 2009 г. за разликата над 111,10 лв. до установения с РА размер от 1043,78 лв., за 2010 г. за разликата над 14,14 лв. до установения с РА размер от 568,89 лв., ведно с съответните прилежащите лихви за забава, както и изравнителни осигурителни вноски за периода 2007 - 2010 г., както следва: вноски за ДОО за разликата над 1041,55 лв. до допълнително установените с РА размер от 5105,61 лв.; вноски за ДЗПО за разликата над 334,22 лв. до допълнително установените с РА в размер на 1342 лв.; и вноски за ЗО за разликата над 423,57 лв. до допълнително установените с РА в размер от 2077,45 лв., ведно със съответните прилежащи лихви за забава. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяна на съдебното решение. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Валентина Асенова Димитрова против ревизионен акт № 091301524/8.07.2013 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 950 от 9.09.2013 г. на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив. Съдът частично е уважил претенцията. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети, неоспорени СТЕ и ССЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи от фактическа страна. Обжалваният ревизионен акт правилно е издаден по реда на чл. 122 от ДОПК след констатирани от органа по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи. Ревизираното лице - Валентина Димитрова за периода 2007 - 2010 г. е извършила продажби, заедно с още двама съсобственици на 16 бр. обособени обекти от жилищна сграда в с. Равда. Продажбите са извършени по занятие, от лице, което действа в качеството на търговец по смисъла на търговския закон, като е приложим реда по чл. 26 ЗДДФЛ за облагане на доходите. Пазарната стойност на продадените от ответницата Димитрова недвижими имоти е определена въз основа на заключенията на съдебно - оценителните експертизи. Резултатите от заключението на експерта в ревизионното производство и на тези в съдебното такова, макар и извозвайки един и същ метод са различни. АС Пловдив е изложил подробни съображения, поради които възприема заключението на съдебните експертизи. Определянето на пазарните стойности на имотите е извършено изцяло в съотвествие с изискванията на Нардеба № Н - 9/2006 г. за реда и начините на прилагане методите за определяне на пазарни цени. В изготвената в ревизионното производство експертиза са посочени само ценовите граници, в които са варирали пазарните цени за 1 кв. м. застроена площ в района, в който се намират процесните имоти. Не са използвани съпоставими извършени сделки за процесния период и приложения метод - на сравнимите неконтролирани сделки, които са обосновани с посочването на съпоставимите сделки, а не с границите на цените за 1 кв. м. застроена площ за ревизирания период, както е приел експерта в ревизионното производство. Решението, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено, но по различни мотиви относно приложението на чл. 124а ДОПК. Налице е противоречива практика на съда. Настоящият състав възприема становище по тълкуването чл. 124а от ДОПК, според което нормата има материалноправен характер. Тази норма въвежда облагане по аналог на доходите, за които се дължат задължителни осигурителни вноски, в размера, определен от съответния материален закон - КСО за вноските за фонд ДОО и ДЗПО и Закона за здравното осигуряване - за здравноосигурителните вноски. Възприема, че макар и да се съдържа в процесуалния закон и да препраща към реда по чл. 122 и сл. от ДОПК, нормата е материалноправна и следва да бъде прилагана по отношение на задължения, възникнали след влизането й в сила на 15.02.2011 г. В случая с оспорения ревизионен акт на Валентина Димитрова са определени задължителни осигурителни вноски за предходни периоди на 2006 - 2010 г., за които по силата на чл. 124а ДОПК не е предвидено облагане по особения ред, тъй като липсва изрична норма, която да й придава обратно действие съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА. В тази част, обаче, решенето не е обжалвано и е влязло в законна сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Съобразно изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат. Представени са доказателства за това - пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и фактура за реално заплатен хонорар в размер на 1236 лв. Възражение за прекомерност на размера на хонорара не е направено. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав