Определение № 249 от 18.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1621/2013 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на молителя „Роялти“ ЕООД за допълване в частта за разноските на постановеното по делото решение по чл. 251 ГПК. Ответникът „Рила-Комерс“ ООД не изразява становище. Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното. След частично прекратяване на производството по отношение на молителя „Джи Ем Пропърти“ ЕООД, с решение № 170/22.11.2013 г. по настоящото дело е отхвърлена молба на „Роялти“ ЕООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила касационно решение. С молба от 29.11.2018 г., уточнена с последващи молби, ответникът по молбата за отмяна „Рила-Комерс“ ООД е поискал тълкуване на решение № 170. Така направеното искане за тълкуване молителят „Роялти“ ЕООД е оспорил с отговор от 11.07.2019 г., подаден от негово име от упълномощения адвокат В. Х. с приложено към отговора пълномощно. С отговора молителят е предявил и искане да му бъдат присъдени направените във връзка с искането за тълкуване разноски, представляващи заплатено на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 1440 лв. Уговарянето и действителното заплащане на адвокатското възнаграждение се установява от приложените към отговора писмени доказателства (договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане). С решение № 173/09.08.2019 г. искането на ответника за тълкуване е оставено без уважение. При постановяване на решението съдът не се е произнесъл по искането на молителя за присъждане на разноски. С оглед изложеното депозираната на 21.08.2019 г. (т. е. в срока по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК) молба за допълване е неоснователна. Производствата по чл. чл. 247, 248, 250, 251 ГПК са несамостоятелни, същите са функционално свързани със съответните основни производства, представлявайки тяхно продължение, поради което в рамките на тези несамостоятелни производства не може да се породи нова отговорност за разноски, съответно такива не могат да бъдат присъждани. С тези мотиви съдът