Определение № 348 от 15.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 534/2023 г.

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца П. Г. Б. срещу определение № 444 от 16.12.2022г. по т.д. 886/2021г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от задължение за внасяне на дължимата държавна такса по частна жалба вх.н. 6472/22.08.2022г. срещу определение № 254/04.07.2022г. по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Излага, че е постановен в нарушение на закона и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен. Предвид нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК държавни такси по делата не се внасят от страни физически лица, за които от съда е признато да не разполагат с достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Видно от преписката по делото сезираният с молбата по чл. 83 ГПК съд с разпореждане от 11.10.2022г. е дал указания на молителя да представи декларация за семейно и имуществено състояние, както и други доказателства за обстоятелствата по чл. 83 ГПК. С молба от 23.11.2022г. молителят Б. представя декларация, с която посочва, че се намира в брак, не получава доходи, той и съпругата му страдат от заболяване, за което правят допълнително разходи в размер на 187 лв. и 180 лв. месечно. Декларирал е, че притежава акции на стойност 90 лв., както и че притежава недвижими имоти. По отношение на недвижимите имоти е посочил „Виж имотен регистър“. Към молбата е приложил копия от две подадени от него молби по изпълнителни дела. С обжалваното определение № 444 от 16.12.2022г. по т.д. 886/2021г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, съдът е приел, че от представената от П. Б. декларация не може да бъде направен извод, че молителят не притежава достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса от 15 лв. Счел е, че декларацията е некоректно попълнена, тъй като не са посочени по вид, площ и местонахождение притежаваните от молителя и съпругата му имоти, както и че не е посочен източникът на доходи, с които се издържа семейството. По тези мотиви молбата на Б. е оставена без уважение. Определението е правилно. В тежест на молителя в производството по чл. 83 ГПК е да установи наличието на предпоставките по последната норма за освобождаването му от задължение да внесе дължима по делото държавна такса. Поведението на молителя Б., изразяващо се в некоректно попълване на изисканата от съда декларация, препятства установяването на реалното му имотно състояние и в този смисъл на верността на изложените в молбата му по чл. 83 ГПК твърдения, че не разполага със средства да заплати държавна такса в дължимия размер от 15 лв., поради което и доколкото не се установява изискуемата с чл. 83 ГПК предпоставка – молителят да няма достатъчно средства да заплати държавната такса от 15 лв., молбата по чл. 83 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Отделно от горното, съдът констатира, че молителят Б. вече е заплатил таксата, както и че е заплатил възнаграждение за упълномощен да го представлява по делото адвокат в размер на 800 лв., които данни по делото на основание чл. 83, ал. 2, т. 7 ГПК също следва да бъдат взети предвид от съда, и последните изключват верността на твърденията на Б., че не разполага с достатъчно средства да заплати дължима държавна такса от 15 лв. По горните мотиви на съда обжалваното определение при съвпадение крайните изводи на двете инстанции следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение