Определение № 60081 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2015/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. С определение № 72 от 23.04.2021 г. по гр. д. № 1104/2021 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, е оставил без разглеждане молба вх. № 25003684/11.01.2021 г., подадена от Е. Б. Б. за отмяна на решение № 134 от 10.12.2020 г. по гр. д. № 749/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, първо г. о., в частта, с която след частична отмяна на решение № 6963 от 15.10.2019 г. по гр. д. № 4468/2019 г. по описа на Софийски градски съд е постановено друго, с което срещу Е. Б. е уважен иск по чл.109 ЗС, предявен от Д. Т. Б., Х. Д. Д., С. А. Т.-Д., Р. И. С., Д. К. Я., В. Й. Г., Ц. Р. Г., И. К. Я. и М. П. А.. Срещу това определение в срока по чл.275, ал.1 ГПК е подадена частна жалба от молителя Е. Б. с искане да бъде отменено като неправилно. Изложени са съображения, че съдът е следвало да остави молбата за отмяна без движение, като даде указания за отстраняване на нейните нередовности. Посочено е, че неразглеждането на възражение за нищожност от съда я е лишило от възможността да участва в производството и да се защити. Така изложени, двете фактически твърдения са обосновавали наличието на основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което молбата е била допустима. Ответниците по жалба, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл.307, ал.1 ГПК, с което Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, се е произнесъл по допустимостта на подадената молба за отмяна. В същата се е поддържало основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Твърденията на молителката - ответник в производството са, че съдът не е изпълнил служебните си задължения по чл.143, ал.3 ГПК и чл.146, ал.1, т.1 ГПК по отношение на въведените от нея факти и направените възражения и оспорвания на правото на собственост на ищците, като по този начин е била ограничена възможността й да участва в процеса и да реализира правото си на защита. С оглед на тези твърдения в обжалваното определение са изложени съображения, че по смисъла на цитираната разпоредба правото да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение принадлежи на страната, чието право на участие в процеса е било накърнено поради нарушаване на съдопроизводствените правила, ненадлежно представляване или невъзможност да се яви пред съда лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В тази хипотеза не попадат поддържаните твърдения за нарушено право на защита и участие в процеса с доводи, че съдът не е разгледал направеното възражение за нищожност на сключените от ищците по делото договори за покупко-продажба, по силата на които те се легитимират като собственици на самостоятелни обекти, находящи се в процесната сграда. Прието е, че посочените в молбата обстоятелства всъщност се отнасят до нарушаване на съдопроизводствените правила, засягащи процедурата по изготвяне на доклада по делото и обосноваността на изводите на съда. Тези твърдения в молбата за отмяна се отнасят до нарушения по чл.281, т.3 ГПК, т. е. представляват общи оплаквания за незаконосъобразност, формиращи касационни основания, приложими при разглеждане на касационната жалба по същество, но същите не се отнасят до нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страната в процеса. В обобщение е обоснован извод за липса на конкретно изложение на обстоятелства за наличие на предвиденото в чл.303, ал.1, т.5 ГПК основание за отмяна, поради което молбата е счетена за недопустима. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл.305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на конкретни и надлежно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК. Именно такава проверка е извършена с обжалвания съдебен акт, като е прието, че изложените доводи не могат да обосноват твърдение за наличието на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Същото следва да бъде обосновано от такова релевирано нарушаване на съдопроизводствените правила, при което страната е била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез процесуален представител. В конкретния случай самата молителка излага твърдения за това, че е участвала в производството, но поради неизпълнение на задълженията на съда във връзка с доклада по делото, не е организирала адекватно защитата си. Оплакванията съставляват такива за неправилност на съдебния акт поради нарушаване на процесуалните правила, а не основание за отмяна на влязло в сила решение. Неоснователно е твърдението в частната жалба за несъобразяване с т.10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС. В същата е посочено, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Тя няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи /каквато именно е настоящата хипотеза/, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК /както се поддържа в подадената молба/, както и когато изобщо липсват изложени съображения. В случая са изложени твърдения, относими към горното основание, на което се иска отмяната, но те представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Видно и от доводите в частната жалба, молителката не е въвела твърдения, които да подлежат на уточняване, в случай че молбата бъде оставена без движение, поради което неизпълнението на това задължение не може да обуслови незаконосъобразност на обжалваното определение. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото жалбоподателката дължи заплащане на направените разноски от ответниците по жалба в размер на 1 800 лв. /за адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.