Определение № 250 от 03.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 3583/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД [фирма] срещу определение №2763 от 09.10.2015 г. по в.гр.д.№4480/2014 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на ЗАД [фирма] за допълване на решение №1532 от 10.07.2015 г. по в.гр.д.№4480/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му. Ответниците по частната жалба заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че на ответното дружество, представлявано от юрисконсулт се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, но не за всяка инстанция. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК /в приложимата ред. към ДВ бр.59/2007 г./, в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съобразно разпоредбите на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес, адвокатско възнаграждение се дължи за всяка инстанция в размерите, посочени в Наредбата. Т.е. анализът на визираните законови текстове води до несъмнен извод, че в хипотезите по чл.78, ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение се присъжда за всяка една инстанция, в която юридически лица и еднолични търговци са били защитавани от юрисконсулт. В този смисъл и тъй като с решение по т.д.№3584/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №1532 от 10.07.2015 г. по в.гр.д.№4480/2014 г. на САС е частично отменено и в полза на В. А. В. и М. А. Р. са присъдени допълнително суми по предявените срещу ЗАД [фирма] искове, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а решението по делото допълнено, като В. А. В. и М. А. Р. следва да бъдат осъдени да заплатят на ЗАД [фирма] разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на по 1 553.33 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение