Определение № 26 от 06.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 699/2018 г.

Постъпила е молба от А. Х. И. за изменение на определение № 522/23.11.2018 г., постановено по чл. 288 ГПК в частта за разноските. Счита, че поради липса на списък, съдът не е следвало да присъжда разноски на ответника М. М. или алтернативно присъдените разноски да бъдат намалени от 3000 лв. на 500 лв. Ответникът по молбата не взема становище. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени доводите и искането в молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е с правно основание чл. 248 ГПК, постъпила е в срок и е допустима. Касаторката не е имала възможност до този момент да направи възражение за прекомерност по искането за присъждане на разноски, заявено от ответника по касационната жалба. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 211/21.11.2017 г. по гр.д.№ 225/2017 г. на Окръжен съд-Търговище по касационна жалба, подадена от А. Х. И.. С това решение е потвърдено решение № 319 от 31.07. 2017 г., по гр.д. №1543/ 2016 г. на РС-Търговище, с което е уважен иска, предявен от М. М., като е признато за установено по отношение на касаторката, сега молител, че той е индивидуален собственик на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор ...., целият с площ от 512 кв.м., заедно с построения в него самостоятелен обект в сградата с идентификатор ...., и е отхвърлен предявеният от нея насрещен иск, за сумата от 24 350 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване – спестяване на разходи за придобиване на недвижим имот. Данъчната оценка на процесната 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на иска за собственост е 24350 лв. Ответникът по касация М. М. е претендирал деловодни разноски в размер на 3 000 лв. и е представил списък на разноските на л. 15 от делото на ВКС. Тази сума е присъдена. На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК, М., М. има право на разноски и по двата иска предвид резултата по всеки от тях. И двата иска са с материален интерес. Данъчната оценка на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на иска за собственост е 27683 лв., а насрещният иск е за 24,350 лв. Дължимото адвокатско възнаграждение по Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал.2, т.4 по двата иска е 2091 лв. Тъй като пълномощникът на ответника по касация е изготвил само отговор по касационната жалба и не е допуснато касационно обжалване, съгласно чл. 9, ал.3 от НМРАХ, адвокатския хонорар е 3/4 от размера по чл.7, ал.2, т.4 от същия нормативен акт, т.е. 1568 лв. До този размер следва да се намали уговореният и платен хонорар от ответника в размер на 3 000 лв. поради това, че делото и по двата иска не представлява особена фактическа и правна сложност. Съдът констатира, че след спиране на производството по делото с определение № 224 от 18.10.2018 г. до приключване на к.д. № 10/2018 г. на Конституционен съд на РБ е подадена частна жалба вх. № 9306 / 29.10.2018 г. против това определение. Производството по делото е възобновено с определение № 522/23.11.2018 г., поради което частната жалба остава без предмет. С молбата по чл. 248 ГПК, молителката изрично заявява, че не подържа частната жалба против определението за спиране, поради което тя следва да се върне. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение